Средновековната Станимака – граници и местоположение
В края на XI век Стенимахос е „голямо селище“ по думите на неговия притежател Григорий Бакуриани. В него се намират две крепости, строяла се трета на върха „Св. Димитър“, а на 2 км южно се намирала Асенова крепост. Тази укрепителна система изисквала многобройно население, което да обслужва крепостите и имотите на на най-големия феодал – Бачковски манастир.
Населението на града се състояло от земеделци и занаятчии. Строителството на крепости се нуждаело от зидари, каменари, дърводелци, железари.
Занаятите се развивали и от обслужването на войската, която охранявала крепостите. Необходимо било тя не само да се храни, но и да се облича, въоръжава. Така в края на XI век и в началото на XII век Станимахос представлявал значителен средновековен град.
тук може да поръчате сборника „Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“
Какъв е бил етническият състав на населението му. Като съдим по археологическите находки, то не се е различавало от това, в останалите райони на страната. Керамиката, която е най-сигурният белег за етноса, е еднаква с тази, която се среща в другите средновековни селища – Цепина, Търново, Червен. Тя има типичните форми и украса за тази епоха. Това се потвърждава и от другите находки. Населението в основната си част е било славянско. Само крепостите сменяли своите владетели: българи, византийци, кръстоносци.
До XII век средновековният град се намирал на високите тераси, които са северозападно от Метоха. При обработването на лозята по склоновете е намерена фрагментирана керамика от XI-XIV век. В началото на XII век градът е започнал да се разраства и да слиза в равнината. С него се е измествал и некрополът му. В началото той се е намирал на север от църквата „Св. Богородица – Успение“. При строежа на жилищни блокове на ул. „Д. Петков“ през 1966-69г. бяха открити градени с каменни плочи гробове. Намерените стъклени гривни датират некропола от XI век. Кгато градът слиза в равнината, неговият некропол се измества на север. В XIV век той стига до училище „Ангел Кънчев“ и параклиса „Св. св. Константин и Елена“.
тук може да поръчате алманах „Земя благословена“ – алманах за религиозен туризъм в Асеновградския край
Доказателство за разширяването на града е развитието на крепостните му съоръжения. През XII век се е наложило издигането на крепостна стена, която да даде сигурност на многобройното му население. Трасето на стената може да се проследи благодарение на някои случайни открития. През 1965 година при строежа на колектора на улица „В. Коларов“ на дълбочина 1,70 м се откриха основите на крепостната стена. Тя има посока изток-запад и дебелина 2,20 м. Стената е изградена от речен камък на бял твърд хоросан. На разстояние 45 м от първата се открива втора стена, която е успоредна на първата. Археологическите находки и начинът на строеж датират крепостната стена от XII век.
През 1976 година започва строеж на жилищни блокове на улица „Д. Петков“, на север и юг от хълма „Св. Архангели“. При изкопните работи за жилищен блок „Пирин“ на юг от хълма се очерта сектор от крепостната стена на средновековното селище. Посоката и е изток-запад. Градена е от речен камък, на бял хоросан, примесен с дребни камъчета. Дебелината и е 2.20 м. Запазени са само няколко реда от основите. В западния ъгъл на стената се оформя правоъгълно помещение, долепено на фуга към крепостната стена. То има ширина 3,25 м а дебелина – 2 м. Предназначението му засега остава неизвестно. Може да се предположи, че е било кула за охраняване на северната порта на града. В основите на крепостната стена се откри глинено гърненце, което по форма и украса се отнася към Втората българска държава – след XII век.
тук може да разгледате програмата и да се запишете за участие
Техниката на градеж, откритата керамика и другите находки, но дават основание да датираме изграждането на този сектор от крепостната стена след XII век.
Като се съпоставят извършените наблюдения върху разкритите части на крепостната стена на улица „В. Коларов“ и при жилищния блок „Пирин“ на улица „Д. Петков“ се стига до извода, че те са градени по едно и също време. Крепостните стени са почвали на изток от реката, опирали са се на хълма „Св. Архангели“, където се намирала изградената през XI век крепост, от там в посока запад са се свързали с втората крепост, която се издигала на височината „Св. Ян“. Църквата се изгражда по-късно през XIII век.
Така укрепен градът просъществува до края на XIV век, когато попада в границите на Османската империя.
(снимка – Метошкия комплекс 1957 г.)
ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
