Първите грамофони се появили в Станимака през 1919 г.
През 1919 година цялата градска улица в Станимака е била огласяна от свирните на грамофоните. Това било наистина нещо ново за града ни.
Ето как местен вестник описва това ново явление за: „Станимака е заразена от необяснима грамофонна мания. Всяко кафене, гостилница, кръчма и пр. се е снабдило с грамофони от различни видове марки.
На едно разстояние от 200 м по главната улица ще видите и чуете по 20 грамофона, които със своите разнообразни песни и свирни са обърнали чаршията на панаирско сборище и вместо да дават наслада на слушателите, напротив – ужасно ги отегчават. От невъобразимия шум и врява се получава цяло Вавилонско стълпотворение. Питаме се – каква е тази мания към грамофона, който със своята огромна стойност е в ущърб на нашите недотам богати кафеджии и гостилничари“.
Възмущението срещу грамофономанията набирало скорост, нещо повече – даже предложили на кмета г-н Ахчиев да обложи с такса всички собственици на грамофони. Така де, защо общината да не се възползва от това нововъведение. Пък и законът бил категоричен – по-висока категория било онова заведение, което имало и музика. Читателят вероятно разбира хитростта на гостилничарите. Живата музика била скъпа за техния джоб, но грамофон могли да си позволят и по този начин да повишат категорията на заведението си.
Все по това време е образуван и първият фонд „Музика“ в историята на Станимака, и то в заведенията за обществено хранене. Най-популярна мелодия по това време бил „Египетски марш“ от перата „Аида“ на Верди. Обичайно било много хора да си я тананикат по улицата.
Пуста мода!
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
