Шофьорът Митьо Пиронката – прочут асеновградски зевзек
Дълго време шофираше стари, ремонтирани общински камиони „сбирщайн“. Извозваше предимно строителни материали за общинските обекти. Веднъж проверяващите го спират с товар тухли пред стръмна пловдивска улица.
– Дай ляв мигач – казват му те.
– Гей, я нямам спирачки, а вие ми искате мигач – казал по родопско-станимашко наречие добродушният бай Димитър.
Взели му шофьорската книжка и му казали да продължи. Но той слязъл от кабината и отговорил: „Я без книжка не карам, вземете ми камиона, но още утре ще си върнете и него , и книжката ми, щом кажа на шефа. Тогава може и наказание да си изкарате“.
Катаджиите погледнали стръмната улица, помислили, па отсекли: „Вземи си книжката и карай, но умната…“
Друг път кметът викнал в кабинета си нашия добряк и още от вратата му рекъл: „Митьо, слушам че правиш черни курсове. Возиш на приятели пясък и баластра…“
– К’о ра другарю председател, вярваш на тя партянки – отговорил моментално обвиняемият. – Ти да знаеш к’во я слушам за тебе, че преселниците от Паничково ти бутали по златна лира, ама я вярвам ли им !?…
– Отивай да си гледаш работата, ама умната… – заключил набързо градоначалникът.
В началото на поредното лято общинският кмет издава писмена заповед за промяна работното време в Съвета – сутрин от 7:30 ч. до 12:00 ч. и от 13:30 ч. до 17:00 ч. В същата се пояснява, че се забранява полагането и заплащането на извънредния труд. И както му е редното депешата завършва с традиционното: „Настоящата ми заповед да се доведе срещу подпис до знанието на всеки работник и служащ на Съвета“.
Подписал се и бай Димитър. На другия ден трябвало спешно да докара от Пловдив тухли за един общински обект.
Тръгнал сутринта много рано, но като пристигнал в „Тракия“, видял, че е изпреварен от нощуващите тук смолянски коли.
На връщане със скъпоценния товар Пиронков чува 12-те удара на часовниковатa кула точно пред моста на Асеновград. Спира. Слиза от кабината и тръгва за обяд вкъщи. Точно в 13:30 ч. пали колата и тръгва за обекта.
Кметът научил за това „стриктно“ изпълнение на заповедта и отново викнал нашия човек. Макар и ядосан, учтиво го запитал защо така?
– Я вчера се подписах под заповедта и за работното време и го спазвам, за да не бъда наказан – казал кротко шофьорът.
– Отивай си и от мен да знаеш, че тази заповед не се отнася за теб – вежливо казал градоначалникът и тихо си казал „То Сталин не можа да се оправи с вас шофьорите, та аз ли…“
автор Харалампи Станчев
(снимка – така са се придвижвали хората от Пловдив до Чепеларе, минавайки през Станимака в средата на първата половина на XX в.)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
