Страноприемницата край Стенимахос

„Долу в селото, наречено Стенимахос, над двата пътя се построи една странноприемница.

Заповядвам това и определям от доходите на казаното село Стенимахос да се дава там, поради пътниците и бедните, всеки ден, който сътвори Бог, жито две моди (8.75 литри) и вино две мерки и поради храната или ако е дадена благостта на Бога, пример от семена от зеленчуци.

Определих и водна мелница от собствените мелници, които съществуват в Стенимахос, за да смеле своето мелене и съседно на това село, което е свободно изцяло от влияние и работа, на която е подложено.

Определям единственото обслужване на тази странноприемница, като снабдяване с дърва и вода, да се раздава на бедните пътници храна с отстъпка. Да бъде това с чист ум, съвест и страх Божий и да се раздава честно отстъпката.

И да се поставят много легла в тази странноприемница, да има фурна и огнище, и двете да са топли, защото като дойде през симните дни чужденецът в тази странноприемница да се стопли, изсуши и да си почине. И ако захваща някаква болест на някой от пътниците и приятелите, които се тъплят при такъв, трябва да почива три дни. След три дни той се изпраща. Ако някой изпадне в много голяма слабост и не ще може да пътува, той трябва да се задържи да си почине докато окончателно оздравее“.

автор Иван Гащилов

––-

Превод от гръцки на част от Устава на Бачковския манастир, касаещ странноприемницата (намирала се на мястото на днешните руини на Метоха), намиращ се в Държавния архив – Пловдив:

––-

(снимка – Метоха на Бачковския манастир в края на 70-те години на миналия век)