Името на моята майка струва едно петльово крило
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
Днес ще ви разкажа една история, която моята майка Гинка Мирчева ми е разказвала. Тя е свързана с взаимообвързаността на кумуването и огромното значение, което това социално взаимоотношение е имало преди само няколко поколения.
Преди да се роди майка ми, моите баба Мария и дядо Иван са решили да я кръстят Мариана. В същото време кръстници (калмана и калтата) на баба и дядо са били семейство Ирикови от Хвойна.
Мария и Атанас Тарашеви – моите прабаба и прадядо от село Хвойна
Практика тогава е била, дете да вземе името на кума или на кумата. Знаем, тогава са се раждали по много деца и да „харижеш“ едно име в името на уважението не е било проблем.
Разбрала за намеренията на баба и дядо, калмана Гина отишла да потърси сметка за този избор:
– Ваньо, Марийо, какво е айсва име Мариана? Детето ще се казва Гина, на мен!
Тръгнала си гневна Гина Ириковска. Нямало мърдане, трябвало да се зачете нейната воля. Баба Мария (Мика), баба на моята майка, обаче решила да „курдиса“ калмана Гина на предстоящата кръщенка и да я унижи публично.
Трогателната история на рода Тарашеви от селата Хвойна и Осиково
Дошло време за въвеждане в християнството на майка ми. Тя била кръстена на калмана Гина, която станала и нейна кръстница. Направил се малък реверанс, да не е Гина, а малко „по-модерното“ Гинка. След ритуала, по традиция предстояла софра.
Моята пра баба Мария (Мика), баба на майка ми, била много „сербез“ жена и решила да не отстъпва от заканата си да даде урок на калмана Гина. Заколила най-хубавия петел, сготвила го божествено и когато тесния семеен кръг се събрал на масата, тя сложила в чинията на калмана Гина крилото от петела.
За онзи период и традиции това било доста подигравателна, даже скандална ситуация. Спогледали се гостите „Ами сега? Втасахме я!“. Всички очаквали да избухне страшна кавга. Премълчала обаче калмана Гина Ириковска тази случка в името на добруването и закономерно всичко се уталожило във времето. В крайна сметка тя постигнала своето и малкото момиче щяло да носи нейното име.
Спомен за Иван Тарашев от село Хвойна
Традицията продължи устойчиво и моите родители бяха кумове на по-младото поколение от семейство Ирикови, с които и до днес поддържаме уважителна връзка.
И така, името на моята майка струвало „наказание“ от едно петльово крило.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
