2012 – 05-07 октомври – От село Павелско до хижа Преспа

Спонтанно зародилата се идея за преход по изключително предизвикателния маршрут, който ще опиша по-долу, се реализира по един наистина запомнящ се начин.

 Около 15 ентусиаста решихме да се насладим на последните слънчеви дни в годината и прекосим една част от Родопските била, и по-конкретно с. Павелско – хижа „Пашалийца“ – хижа „Момчил юнак“ и разбира се крайната цел на този преход – хижа „Преспа“.

Маршрут с обща дължина над 60 км., чрез който дадохме началото на туристически преходи на Сдружение „Устремени“, а в последствие и на цялата основна дейност на дружеството.

5.10 – петък

В уречения ден (5.10 – петък) първата група се чакахме на автогарата в село Хвойна, която беше и изходния пункт за тези, които щяха да се изкачат пеш до хижа „Пашалийца“. Това бяхме аз, Влади от София, Илияна от Пловдив, Тошко от Смолян и Деси от Асеновград. Пъстра и весела група. След като цапнахме по една бира на автогарата в 15:50 тръгнахме нагоре.

Малко след като се влезе в село Павелско, се завива наляво, като се следва табела, която указва разстоянието до хижата – 14 км. Това обаче е разстоянието до там по пътя за кола. Ние хванахме пешеходната пътека, която пресичаше лъкатушещото се нагоре шосе. С надежда да спестим някой и друг километър не мога да кажа твърдо, но май се прецакахме, защото пътеката е меко казано стръмна.

Така вече на свечеряване излязохме на шосето с мисълта, че хижата е близо. Повървяхме още около час и половина, докато Чавдар с джипа не ни стигна точно на мястото, където видяхме табела с надпис: „Хижа „Пашалийца“ – 1200 м“. В джипа бяха и чепеларци – и те стабилна група. Междувременно Здравчето ми се обади притеснена, защото никой не беше горе, а те се бяха качили четири човека – Здравчето, Стефчо, Тошката и Ицо. Силна група. Така почти по едно и също време се събрахме на Пашалийца.

Хижата е доста добре поддържана (за възможностите си), приветливи хижари, които бяха млади хора, цената е 10 лв на легло, но въпреки скромните условия не мога да кажа в никакъв случай че беше мизерно или нещо от този род.

Направихме един хубав мохабет, пийнахме и към 2 часа се паркирахме да спим, че на другия ден ни чакаше голямото ходене.

Изминатото разстояние за този ден бе 11 км при денивелация 1100 м.

6.10 – събота

Станахме сутринта, пихме по едно кафе (чай), направихме една обща снимка и точно в 09:00 тръгнахме. То една красота, едно чудо.. А пък и едно време… Направо рай.

Цялата отсечка от Пашалийца до Момчил Юнак е по широк коларски път, който минава или по билото или непосредствено под билото на планината. Точно беше първия ден от новия ловджийски сезон и засякохме няколко ловджии по пътя. Около 12:00 бяхме при кьошка на Хайдут чука, намираща се на около 1700 мнв,  хапнахме и след обяда се опънахме за около 20 мин на една хубава слънчева поляна.

Ама няма такава красота и спокойствие. Малко по малко обърнахме билото и от североизточния му край минахме от югозападния. Там пък гледките бяха още по-вълнуващи – село Зорница, писта Мечи Чал, Пампорово и кулата на Снежанка. Родопите в цялата им красота. Интересно е, че преди няколко дни бе валяло градушка и по усоите още имаше дебели пластове съхранен лед. След още няколко часа (около 15:30 ч) съзряхме в далечината и връх Преспа,  в чието подножие е и хижа Преспа. Тук Тошката от Смолян хвана на стоп един трактор до шосето, понеже наскоро бе правил операция заради счупена пета и поради навъртяните километри започна да го боли доста.

Излязохме на картофохранилището над село Момчиловци, където бригада хора вадеха картофи. Помолихме ги да си купим, но те ни подариха голяма (може би 5 кг) мрежа едри родопски картофи. Пресякохме напряко една голяма поляна и излязохме на шосе, което след около километър ни отведе до писта „Картола“. Там ударихме една почивка.

 След нея тръгнахме право нагоре по пистата и след 15 минутно  катерене изплезихме езиците. Иначе горе 1886 мнв – гледката убийствена. Няма такова нещо… Има параклис, няколко български знамена, камбана и голям кръст. Виждаше се под  нас и паметника на Хайдушки поляни – там трябваше да стигнем .

След кратка пауза поехме надолу и след няколкостотин метра излязохме точно до хижа „Момчил юнак“. От там – по една бира, събрахме с Ицо и Десито бейби картофки от нивите наоколо и през едни овчарници излязохме на Хайдушки поляни. Там се бяха събрали останалата част от групата. Направихме поредната порция снимки за спомен.

Заредихме бутилките с вода, понеже ни чакаше последната, най-тежка част от маршрута за днес, а именно изкачването от Хайдушки поляни до хижа Преспа – около 2,5 км сериозно нагорнище.

Шест човека останахме назад, защото разглеждахме разни неща по пътя. След няколкостотин метра, излизайки на една поляна, видяхме дървосекачи, които имаха няколко двуколки, в които впрягаха коне, които свободно пасяха наоколо.

Нашите не се посвениха и пожелаха да ги закарат догоре, те пък се навиха, и стана голяма корида. Яко гладиаторско зрелище. Понеже двуколките бяха две и можеха да се хванат само четири човека, ние с Ицо решихме да настъпим последната отсечка и да стигнем възможно най-скоро до хижата, понеже и ставаше късно. Интересно е че, подминахме дори и конете. Беше много сериозно ходене и след няма и 40 минути хижата беше пред нас.

Поизмихме се, доколкото позволяваха условията разбира се, и седнахме на софрата. По едно време дойде и Тошката от Смолян, който бе имал доста премеждия, но пристигна с някаква лада, която безпроблемно се качи до горе.

Бай Асен направи уникален коктейл, който кръстихме „Ракито“ – мента, ракия, ябълки и лед. Ракия много се изпи, много мезета се изядоха, хора се играха, ама стана пак 2 часа и тръгнахме да лягаме.

Изминатото разстояние за този ден бе 34 км при денивелация 300 м.

7.10 – неделя

Събудих се към 11:00. Всички почти бяха станали, и се изпичаха блажено на поляната или терасата пред хижата, облени от лъчите на слънцето, което беше едноличен господар в ясното небе. Закусихме и около 1 часа започнахме да се приготвяме за тръгване. Кой по колите, кой пешачката, тръгнахме надолу. Последни останахме аз, Стефан, Здравчето, Стоян, Влади и Ицо.

Тактиката ни беше да стопираме и по двойки да се изнасяме.Повървяхме почти до хижа „Момчил юнак“, където една кола спря и първата двойка – Здравка и Стефан поеха надолу (оказа се че стопа им е направо до Асеновград). След това с по една бира в ръката продължихме ходенето. Подминахме Картола, и хванахме шосето към Рожен. Бяхме изминали 12 км от Преспа, когато решихме да обядваме.

Тъкмо подминахме разклона за Обсерваторията и една кола спря. Понеже Близнака си беше в Асеновград и щеше да си пътува към София беше важно Влади да се прибере по-бързо от нас. Затова те с Ицето бяха втората двойка. За късмет и техния стоп беше директен до Асеновград. С Тянката обаче стигнахме като първите хора до Рожен. След 16 изминати километра, там имахме късмет и потеглихме най-сетне надолу.

Така си бях в Асеновград на свечеряване пълен с изключително позитивни емоции и много доволен че нещата се стекоха благоприятно за реализирането на този преход. Готини хора (нито за миг никой не се оплака за нищо), настроение, хубаво време, никакви сериозни контузии, прекрасни гледки и 60 изминати километра