2016 – 29 май – Панорамна площадка „Комин дере“ над гр. Лъки – хижа „Пашалийца“ – село Нареченски бани
Никога не бях ходил до „Комин дере“. Бях получил информация от община Лъки, че това е еко пътека с дължина в двете посоки около 6 км.
Тръгнахме над 30 човека с надежда да се насладим на хубавите гледка и време. Да, ама не! Оказа се, че първо са ме заблудили за пресечката, по която трябваше да завием за махала Брайковица, второ за дължината и статута на това място. Оставихме колите в Брайковица и има-няма след 400 метра се оказахме на края на тази т. нар. „еко пътека“. Това доста ме напрегна, защото за пореден път се убедих как общини без опит, не умеят да си представят продуктите, атракциите или инфраструктурата в областта на туризма. При подобна дезинформация, аз лично никога няма да препоръчам мястото за поход, ако „Комин дере“ е край на маршрута.
Така и така бяхме тук, излезе предложение да направим поход до хижа „Пашалийца“, която се намираше на около 7 км от панорамната площадка. Ентусиастите бяхме около 20 човека, които в последствие останахме 10. Няколко човека останаха на пикник на иначе хубавите беседки на „Комин дере“, а две коли потеглиха за връх „Свобода“.
Пътят за хижата, който е черен, но в добро състояние, продължава от центъра на Брайковица, там където бяхме оставили колите.
Има и туристическа пътека, която спестява завоите на пътя. Ние хванахме по нея и внимателно подхождахме към всяко разклонение, защото всяка обърка можеше да ни заведе незнайно къде. Маркировката липсва, табели има, но крайно недостатъчни и ако не познавате добре маршрута, по-добре тръгнете по черния път.
Всичко бе наситено със зеленина, на места се появяваше чудесна гледка към Добростанския карстов масив, върховете „Боровско градище“ и „Попа“. Много хубав маршрут, който вече правеше идването ни тук обосновано. Точно 2:15 ч след тръгването ни бяхме на хижа „Пашалийца“. Оказа, се че тя май вече не работи, защото бе заключена и в трапезарията всичко бе изнесено. Това не пречеше млади семейства да ползваха барбекютата отпред и да се наслаждават на хубавото време.
Хапнахме и решихме да прехвърлим „Радюва планина“ и да слезем в Нареченски бани. За целта шофьорите ни щяха да се върнат в Брайковица, да вземат колите и да дойдат да ни чакат в Нареченски бани.
Маршрутът е много приятен, с изключение на малка отсечка в началото на слизането от Пашалийца, по която има доста паднали дървета. Излизате на полянка с изоставен фургон. От там хващате наляво и след като достигнете до едно дере не продължавате нагоре, а слизате по дерето където също има черен път. От там няма къде да се объркате. Следва стар мост, който е доста прогнил, затова при възможност го обходете отстрани.
От там до Нареченски бани следва почти асфалтов път, който се вие покрай дерето „Люти дол“, което се влива в река „Чепеларска“. Много красиво място, което бе побеляло от нацъфтелия бъз. Набрахме за сироп и очаровани от красивите гледки в 18:30 бяхме в Нарченски бани. Нашите шофьори отдавна бяха там и ни очакваха. Без да губим време поехме към Асеновград, защото предстояха последните тържества и концерти, свързани с празника на Асеновград.
Много хубав поход, искаше ми се да го направим повече хора, но разочарованието от дезинформацията около т. нар. „екопътека“ Комин дере“ вероятно бе създал други нагласи у много хора от групата. Всяко зло за добро. Разбрахме, че Лъки – Пашалийца – Нареченски бани е страхотен 22 километров преход, и че „Комин дере“ не е опция за ходене, а за пикник и скара.
