2015 – 15 март – Хасково, Мезек, Димитровград, Александрово

Беше една от разходките, които много обичам. Тези, които ни показват красотите и културно-историческото наследство на България, която след Италия и Гърция е на трето място в Европа по богатство на артефакти от няколко хилядолетия във времето назад.

Тръгнахме сред дъжд и стигайки до Хасково решихме да направим промяна в плана, а именно да идем до Мезек, надявайки се там да не вали и да започнем от най-далечната точка.

Точно в 9:45 бяхме на средновековната крепост над селото. Много добре запазена, с няколко отбранителни кули. Цената за посещение е 3 лв, беседата е 6 лв. Купихме си комбиниран билет и за тракийската гробница, входът за която беше със същата цена.  Така цената за двата обекта беше по 5 лв, а двете беседи вместо 12, станаха 10.

Екскурзоводката там беше олицетворение на това, което не бива в туризма – припряност и некомпетентност. „Беседата“ беше в рамките на 6-7 минути, смутолевена набързо и без хронологическа последователност. Всъщност сами си разгледахме и гадаехме кое какво е. Има печат и марка за 100 НТО.

Като цяло крепостта е на много красиво място, в началото на пътеката за връх „Шейновец“ (погранична зона с Гърция).

Втората спирка в нашата програма беше тракийската гробница край селото. Тук вече нещата започнаха да приличат на това, което искахме. Перфектно информационно обслужване, страхотна гробница, експонирана в автентичен вид, много добра дестинация като цяло. Има печат и марка за 100 НТО.

Следващата ни дестинация беше Александровската тракийска гробница. До гробницата има изграден с финансиране от Япония музей – „Център на тракийското изкуство“. В него всъщност се помещава реплика на гробницата (архитектура, рисунки, интериор), заради влагата и човешката дейност, които биха повредили рисунките в оригиналната гробница. Те са от края на IV в. пр. Хр. и заедно с рисунките в Казанлъшката гробница са единствените открити в България.

Предвид, че се движихме много добре във времето, решихме да отскочим до Димитровград, за да се „доберем“ до обектите в града. Преминахме през селата Воден и Черногор и стигнахме Димитровград. Отидохме до градския музей, но се оказа, че в неделя работи до 14:00. Греда. Решихме отново да пробваме късмета си и да посетим обсерваторията „Джордано Бруно“. Повече за нея може да прочетете тук.

„Народна астрономическа обсерватория „Джордано Бруно“ се намира в парк „Никола Вапцаров“, който за мен е олицетворение на модерен, европейски парк. Тук има кътове за отдих, малка зоологическа градина, в която се зъби баба Меца, има фазани, сърни, елени, всякакви птици. Има детски площадки, атракциони и като цяло това място ни направи страхотно впечатление.

В обсерваторията имаше дежурен, влязохме, подпечатахме книжките, снимахме се и доволни потеглихме към Узунджово за да видим местната уникална църква „Успение Богородично“

В село Узунджово навремето се е провеждал един от най-големите панаири в цяла Тракия. Понякога те са достигали умопомрачителните 100 000 човека. Интересното тук е църквата, преустроена от джамия през 1906 г. Аз направо бях омагьосан. Такова внушително и странно в положителния смисъл на думата място от много време не бях виждал.

Последната ни спирка беше Хасково и по-конкретно статуята на Св. Богородица“ с обща височина 31 м.

Бяхме в Хасково в 17:00 и отчаяни, че не можем да си вземем марка от обекта (понеже Александрово, от където си взехме печат няма марка, а двата обекта са на един и същ номер), остана посещение на обекта и закупуване на марка. Изненадата обаче бе, че щандът за сувенири, намиращ се пред статуята работи до 18:00. Е, като ти е тръгнало ти върви.

Купихме на кой каквото е нужно, качихме се на 30 метровата кула-камбанария, снимахме се и тръгнахме да се прибираме. На центъра на града обаче нова изненада. Събрали се хора, има озвучаване, дъни народна музика и се играят кръшни хора. Светльо отсрами честта на групата и се вля във вихъра на буйните танци, ограден от красиви млади дами. Е това е да си майстор на хората.

Една от разходките с културна програма, която не само че беше богата (събрахме цели три печата и посетихме 6 обекта), а и се справихме изключително бързо, но не припряно. Много съм доволен, предполагам, че и приятелите също.