2016 – 18 септември – Разходка до Сливодолското падало и „Иконостаса“

За пореден път посетихме това красиво място. За пръв път аз обаче лично го посетих във периода, когато водата е най-малко. Както съм споменавал неведнъж, най-доброто време за посещение е периода май-юни, заради пълноводието.

Група от около 15-18 човека се отправихме през тегавите опашки от автомобили преди тунелите към рибарника до третия тунел след Асеновград, от където поема и пътеката за водопада. Около 11:00 бяхме там, паркирахме колите и тръгнахме през каньона сред красивите водопадчета и деренца, които ви следват буквално на всяка крачка. Нормално ходене и снимки биха ви отнели 1 час време за да стигнете до водопада. Маршрута е обезопасен с парапети и метални въжета, така че при внимание и нормално темпо няма опасност от контузии и сакатлъци.

На около 300 м след водопад „Сливодолското падало“ се намира и мястото наричано „Пещерата“, което визуално много прилича на Крушунските водопади, макар и с по-малко вода. Бигор, пещерички, ниши, водни падове, които създават неповторимо усещане. В началото пътеката от водопада е стръмна, заобикаля го отдясно и когато излезе над него става равна и след 100-150 м отвежда точно до бигорните красоти.

От тук се продължава почти по равно и след около 200 м се достига до мястото, наречено „Иконостаса“, което се явява извора на дерето, на което се намира и водопада. Много магично място. Вижда се ясно как водата просто извира от земята, а на метър от извора, в скалата има процеп от където ясно се чува грохота на подземна река. Направо тръпки да те побият…

Слязохме на къта за отдих под водопада, хапнахме пийнахме и около 16:00 слязохме при колите. Много приятен и достъпен за всеки маршрут.