2014 – 05 януари – Перперикон, Татул и Каменната сватба

Първи преход за новата година. По-скоро не преход, а културна обиколка. Целите бяха ясни, но времето определено не бе с нас. Още в първите часове на деня стана ясно, че ще се борим с мъглата, а тя бе основната пречка за добра видимост и хубави гледки. Въпреки това очаквах с нетърпение срещата ми с тези туристически обекти, понеже един от важните аспекти в работата ми е да следя и да съм в час какво се случва с подобни туристически дестинации и атракциони, за да може да извличаме позитиви и да си сверяваме часовниците по работата на колегите. Много е важно човек да не си мисли че той открива топлата вода, а да се ползва от изпитани и действащи добри практики.

Първата ни цел бе Перперикон. Предварително бях заявил гид, който се оказа много добре подготвен млад мъж. Таксата за беседа в рамките на час и половина е на цена 30 лв. Входът за Перперкон е 3 лв за възрастни и 1 лев за ученици, студенти и пенсионери. Печат има на будките пред обекта. Обиколката ни сред мъглите продължи около час и половина, като в интерес на истината нищо не можеше да се види на повече от два метра напред. Мястото наистина е внушително като размери, много пари са наляти тук, а това е добре защото създава поминък под една или друга форма за местното население.

Отправихме се в посока Кърджали, след което щяхме да се отправим към Татул. Тук сякаш отрязана с нож мъглата изчезна. Кърджали се пресича и се тръгва по пътя за Момчилград, след който се продължава сред голи, каменисти хълмове и на около 5 км след градчето, което навремето беше най-неприятната дестинация за войниците във БНА, се стига до село Татул.

Тук се намира и скалното светилище, което е доста по малко като размери от Асеновата ни крепост, камо ли от Перперикон. Таксата е същата като на Перперикон, което е малко странно, заради мащаба на двете, както и информационната среда. С гордост мога да заявя, че информационно и като обслужване (беседи, аниматори, безплатни рекламни материали, интернет популяризиране и информация) сме класи и пред двете взети заедно. На входа на Татул имаше един човек, който събираше таксата, но вместо по 3 лева ни взе 30 за 23-ма човека, като не ни издаде касова бележка и на всеки е ясно къде са отишли парите. Малко ме е яд и срам, че постъпихме така…

Нащракахме по много снимки, след което започнахме да умуваме дали ще се справим във времето за да идем до третата запланувана дестинация за деня – пещера „Утробата“. Взехме решение да не отиваме до там, понеже късият зимен ден ни притискаше. Но все пак имаше два часа светлина и решихме да отидем до каменния феномен „Каменната сватба“, който се намира на няколко километра от Кърджали.

Оставихме колите в близост и продължихме около 200 метра пеша. Това нещо беше зашеметяващо. Природата се бе развихрила и във своето въображение бе нарисувала хиляди странни фигури, които наистина приличат на една огромна каменна сватба. Най-важната фигура са двете образувания, които са всъщност „младоженците“, които и виждате на снимката. Много въздействащо наистина. За да не бягаме от принципите си друснахме такова хоро на поляната пред феномена.

На връщане решихме да минем напряко през улеите, създали се между фигурите и излязохме право на полянката от която слязохме на идване. Заредени с приятни емоции поехме обратния път към Асеновград, но отново в района на Перперикон ни връхлетя такава мъгла, че направо до Асеновград карахме с 30 км в час. Мъгла та мъгла. С нож да я режеш ! Много красиви места – препоръчвам горещо !