Станимашката малага имала лечебни свойства – Иван Гащилов
В края на 19 и първата половина на 20 век в Станимака работи и се прочува из целия Балкански полуостров един лекар, който успешно лекувал белодробна туберколоза.
Бил от прочутата тогава фамилия Доксиадис, по произход българска, от родопското село Лясково. Тази фамилия дала още лекари, единият бил професор в Букурещ, а другият – професор в Атина и по-късно министър на здравеопазването на Гърция.
Та лясковците Славови („слава“ на гръцки е докса) се прекръстили на Доксиадис и събрали слава на големи медици. Д-р Доксиадис, за когото става дума , спечелил толкова известност с лечението на белодробна туберколоза, че при него започнали да идват заболели от цялата страна и дори от Солун, Цариград и Атина…
Доксиадис лекувал болките със силна храна и обилно пиене на специална Чорбаджакова малага. „Това лекува всичко“, обичал да казва докторът и продължавал лечебната си практика със същите препоръки и средства и при други заболявания. При ниско кръвно налягане и виене на свят – малага, при пневмония – малага, при леки психични травми, дето сега ги наричат стрес – пак малага. Официалната медицина тогава отхвърляла виното, а тук на практика не било така.
Шарлатанин ли е бил д-р Доксиадис? По-късно той е професор в Берлин. А като човек е оставил в Асеновград добри спомени, защото не е вземал пари от бедни пациенти, а на най-бедните дори давал безплатни лекарства…
Народът обаче не забравил лечителя с малага. Към края на трийсетте години, след един международен конгрес в София, д-р Доксиадис решил да посети родния си Асеновград. Вестта се разнесла мълниеносно из града и околните села. Хиляди хора излезли да посрещнат стария лекар. Кметът Драгалов произнесъл приветствена реч, а камбаните на църквите биели като при посрещане на цар. Кой може да измисли по-добро признание за нравствено-етичната сила на лекаря и чудодейността на малагата.
Но къде е обяснението за успешното лечение на ранните форми на белодробна туберколоза с помощта на малагата? Ще трябва да го потърсим в неповторимата сила на виното и в психическата стабилност, която обзема болния, щом леко се опие и не мисли за болестта си. Та нали в народната медицина виното присъства като лечебно средство в дълъг списък болести.
(снимката е илюстративна)
