Връх Черни връх 2290 м. – Витоша
Черни връх е най-високият връх на планината Витоша с надморска височина 2290 м, което нарежда планината на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина. Витоша е единствената куполна планина у нас, като характерната ѝ форма се подчертава от близко разположените върхове Резньовете и Черни връх, както и от прочутите ѝ каменни реки. Част от планината е обявена за природен парк през 1934 г. – първият в България и на Балканския полуостров – и включва резерватите „Бистришко бранище“ и „Торфен резерват“, а същевременно тя е и най-урбанизираната българска планина с добре развита база за туризъм и спорт.
Самият връх представлява заравнена поляна с форма на неправилна елипса, дълга около 100 метра, около която са разположени шест групи обли каменни грамади, издигащи се симетрично от юг, запад и север. Най-високата от тях се намира над платовидното вододелно било, свързващо върха с Резньовете. Черни връх заема централно място във Витоша и е част от Балканското вододелно било, като формата му наподобява пресечен конус, издигащ се едва 40–50 метра над понижението към връх Голям Резен. Полегатите му склонове са покрити с едри скални блокове и субалпийска тревиста растителност.
Върхът е важен хидрографски възел – от склоновете му извира част от най-големите витошки реки. Водите на юг и запад се оттичат към Бяло море, а на изток и север – към Черно море. Река Струма, която извира южно от Черни връх, е втората по пълноводност река в България.
Панорамата от върха е една от най-впечатляващите в страната – виждат се масивите на Рила, Верила, Плана, Лозенската планина, Ихтиманска и Средна гора, както и дългата верига на Стара планина от връх Ком до връх Ботев. На запад се открояват Люлин, Чепън, Любаш, Вискяр, Черна гора и Руй, а на югозапад – Осогово с връх Руен.
Първото научно изкачване на Черни връх е осъществено през 1836 г. от френския геолог Ами Буе.
Върхът има важно място в историята на българския туризъм – на 27 август 1895 г. по инициатива на Алеко Константинов тук се изкачват около 300 души, сред които и Иван Вазов, с което се поставя началото на организираното туристическо движение в България. През 1935 г. на върха е изградена метеорологична станция, която и днес функционира и служи и като туристически подслон. Черни връх е включен в инициативата „Опознай родината – 100 национални туристически обекта“, в движението „Покорител на 10-те планински първенци“, както и в трасето на европейския маршрут Е-4, а най-удобните изходни пунктове за изкачване са хижите „Алеко“ и „Кумата“.
Върхът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.
