Единствената запазена снимка на Чорбаджака – майстора на станимашка малага

През четвъртото тримесечие на 2003 г., във връзка с набиращата се тогава за печат в „Екобелан“ книга „Ах, тези асеновградчани“, редакцията на „Вестител“ на няколко пъти обяви призив към асеновградчани за предоставянето на някаква снимка на Аристи Чорбаджаков /1886 – 1958 г./

За жалост, никой не откликна на този призив. Разбира се, че бай Аристи не обичал много да се снима. Безрезултатни бяха и усилията на автора да издири поне една такава от родственици на Чорбаджака, живеещи в София, Пазарджик, Пирдоп… Рухна и последната надежда, след като от паспортната служба на Окръжното полицейско управление се оказа, че документацията от времето на Чорбаджака е унищожена. Така, за голямо съжаление, царят на прословутата Станимашка малага, прославил Асеновград и България по света, за който в излязлата вече „Ах, тези асеновградчани“ е отделено значително място, така и не бе показан.

Сега, през април 2004 г., нашата съгражданка Христина Симеонова Василева /Сотирова/, ул. „Козлодуй“ 9 ни зарадва с една единствена групова снимка с Чорбаджака, за което й благодарим. Тя била от семейния архив на нейния дядо Христо – Дульо Карабоба (последният в дясно на снимката – с големия бъкал).

На гърба й не е отбелязано кога и по какъв повод снимката е правена. Липсва й информация за лицата в нея. Като безспорен е архимандрит Паисий Пастирев /1876-1943 г./, някогашен игумен на Бачковския манастир, живял в Асеновград. В тази връзка поискахме съдействие от някои по-възрастни наши съграждани. Без никакво колебание, „от раз“ посочиха Аристи Чорбаджаков /в дясно от дядо Паисий/, 88-годишният Апостол Н. Беждремов, 78-годишната Мария Карагеоргиева, чийто баща Атанас Г. Бекиров /трети на втория ред на снимката/ бил постоянен работник на Чорбаджака. И още: нейният връстник Никола Македонски и 75-годишният Васил Коюмджиев.

По преценка на цитираните лица, съвпадащо с нашето мнение, на снимката Чорбаджака е на възраст 45-50 г. Така идваме до извода, че снимката, правена в двора на Чорбаджака е около 1932-1937 г.

Съдейки по облеклото, инвентара (бъкли, мотики, сърп и помпа за претакане на вино), меродавно е мнението, че тя е направена по повод Деня на земята, честван някога на Кръстовден, когато започва усилената лозарска дейност.

Намерението на „Екобелан“ и автора на „Ах, тези асеновградчани“ Харалампи Станчев е след допълнителна информация, която очакваме да получим по снимката, да я размножим. Така всеки притежател на книгата би могъл да я подлепи в нея и запълни сегашната й празнота.

автор Харалампи Станчев
вестник „Вестител“ 2004 г.