2014 – 26-27 юли – Международен джаз фестивал „Перелик – The Sound of Silence“
Организиран за девета поредна година, а нито веднъж непосетен от мен. При положение, че се провежда на 80 км от Асеновград, това си беше пропуск, който тази година трябваше да бъде поправен. Списъка с артистите беше доста впечатляващ, като безспорно, най-голямата звезда беше цигуларят със световна слава Веско Ешкенази.
Макар и да имахме обща уговорка за тръгване, заради ангажименти, хубавото предиобедно време и съботната свобода, всеки тръгна когато имаше възможност и настроение. Аз лично поради служебен ангажимент тръгнах около 15:00 часа, защото трябваше да мина и през „Пашалийца“. Приятели ми се обадиха, че горе в ранния следобед започва да вали сериозно, но така и беше по прогнозите. Вечерта щеше да бъде безоблачна и изпълнена с джаз…
Точно в 18:45 паркирах на поляната, където щеше да се проведе фестивала. Това са огромни пространства в непосредствена близост до Голям Перелик. Организацията беше на страхотно ниво, всичко беше изпипано и проиграно.
Разпънахме палатките и започнахме да се подготвяме за вечерта. Някои отидоха да гледат фестивала още от самото му начало (около 21:00), други се въртяха още около лагера, приготвихме вечеря, пихме по няколко питиета, а фестивала само на няколкостотин метра от нас беше в разгара си. Доста публични персони бяха уважили събитието – Гергана и Соломон Паси, Ицко Финци (страхотна импровизирана колаборация с Веско Ешкенази), посланика на Полша у нас Лешек Хенсел, много дипломати и хора на изкуството.
В реда на фестивала свириха Kuba Stankewicz trio (Полша), Paolo di Stabatino trio (Италия) и Оркестър „Барка“ (Сърбия), които определено вдигнаха публиката на крака и от джаз атмосферата сякаш за миг хората се прехвърлиха на Гуча, само че далеч не в Сърбия, а в подножието на Перелик. От анонсираните имена се усети липсата на победителката във формата X-Factor Жана Бергендорф.
Лично у повечето зрители остана чувството, че фестивалът бе доста кратък като времетраене. Всичко приключи някъде около 00:30. По това време Перелик беше потънал в мъгла, което създаде малко суматоха сред прибиращите се с автомобили, понеже в един момент не можеше да се вижда на повече от няколко метра напред.
Хубавото насред тази гола поляна бе, че след като всичко приключи организаторите позволиха на разотиващите се хора, да вземат за биваците си останалите около големите огньове край сцената дърва. Така решихме проблема със нощния студ. До сутринта времето мина в приказки, в песни край огъня и 200 неспящи уши ни слушаха под огромните звезди. Много хубаво си прекарахме, времето бе с нас и определено Перелик Джаз Фест стана една моя любима дестинация за в бъдеще.
В неделя по обед, прибирайки се, минахме през параклис „Св. Пантелеймон“ над Павелско (под Пашалийца), където макар и за малко станахме част от всенародното веселие на хората от района по случай празника.
