Асеновградският плавателен басейн – Никола Филипов
Фашистки или не – превратът от 19 май 1934 година заема особено място в новата ни българска история. Според някои източници, той е бил финансиран от кралска Югославия, като начало на процес за поглъщане на страната ни в рамките на интегрална Югославия, обединяваща славяните от Черно море до Адриатика. Който процес осуетил Ванче Михайлов чрез организираното от ВМРО показно убийство при посещението в Марсилия на югославския крал Александър І.
Интересна е вътрешната политика на деветнайсетомайците – забрана на политическите партии и назначаване на кметовете, вместо избирането им.
Ами то… за България това е спасението! Иначе огромна част от наследниците на Бай Ганю вместо да работят и творят блага, се занимават с „правене на избори“, смучейки държавна и народна пара!
Спомням си, че при влизането в Евросъюза, британските медии характеризираха страната ни с любопитните факти, че в десет пъти по-малката по население България имало сто пъти повече партии и партийки. И че се печатали стотина пъти повече разни вестници и списания. При което съотношението става не едно към десет и не едно към сто, а едно към хиляда!?!
Деветнайсетомайците назначават за кметове хора с образование, интелигентни, амбициозни… Управлението се характеризира с всеобщ подем. За кмет на Станимака е назначен Христо Драголов и по това време окончателно и за последно градът се преименува на Асеновград, а река Чая – на Асеница. Построяват се мост, хали, дом за сираци, басейн, започва строеж на нова гимназия и др.
Всички забелязваме, че паркът между пешеходния и централния мост откъм западната част на Чая е на доста по-ниско ниво и за да влезеш в този парк трябва да слезеш по няколко стъпала. А замисляли ли сте се защо е така?
Това е така, защото след построяване на моста, наречен тогава „Мост 19 май“, надолу от него по западния бряг на реката е бил изграден плавателен басейн и това е било неговото дъно. От източната страна на реката пък е започнало изграждането на градски хали, които десетилетия са една от забележителностите на града. За съжаление унищожени от следващите поколения управници.
Между реката и складовете на Куцоглу (сетнешния ДИП „България“) са проведени изкопни и укрепителни работи, облагороден е пясъкът, построени са кула с трамплини за скачане във водата, макет на морски фар, действащо кафене и на 21 юли 1935 година е тържествено открит асеновградският плавателен басейн. На откриването присъстват Областният директор П. Иванов, околийският управител В. Георгиев, началникът на гарнизона, кметът и други официални лица. Провеждат се състезания по гребане с лодка и по бързо плуване, в които състезания вземат участие и състезатели от пловдивския клон на така наречения Морски сговор.
Откриването и дейността на този плавателен басейн е отразено в местната, пловдивската и национална преса. Защото по размерите си и по замисъла, асеновградският плавателен басейн няма аналог в страната.
За този басейн и плажът край него пише в мемоарната си книга „От Станимака до Щатите“ бившият наш съгражданин, почти столетникът Веселин Игнатов. За съжаление, както пише и той, тази забележителна придобивка е просъществувала не повече от година, само един сезон. Защото плажът и басейнът били изградени без надлежното разрешение на съответните здравни власти, условията не отговаряли на санитарните изисквания и басейнът бил закрит, а кметът – персонално глобен! Дали корупцията и чинопреклонението са били още недостатъчно развити или превратаджиите са успели и тях да тушират, сега можем само да гадаем. Завистта на пловдивчани също оказала известна роля. На закриването не са присъствали нито областният, нито околийският началник…
Не изключвам и закриването също да е обвързано с някакви политически действия, но фактът си е факт. Взема се решение дъното на басейна да се превърне в градски парк и работата започва незабавно. Нивото се повдига съвсем малко, както се вижда от приложената тук снимка по време на работата по изграждането на парка, с оформена вече пешеходната алея по средата.
Градът се лишава от своя плавателен басейн и плаж, но след година и половина биват открити Халите – другата градска забележителност на деветнайсетомайците. Построена и облицована изцяло от бигор, тази сграда бе уникална. Влизайки в нея, човек имаше чувството, че влиза в някакъв катедрален храм. Недалновидните тоталитарни управници унищожиха и нея – подземието на халите днес е изба на хотелския комплекс „Асеновец“.
Юбилейната 80-годишнина от окончателното преименуване на Станимака в Асеновград е един добър повод да си припомняме подобни истории и факти от близкото му и по-далечно минало!
(статията е публикувана през 2014 г.)
снимка – семейство на фона на плавателния басейн