„Кефа“ на станимаклии

Навремето Асеновград е имал приблизително по една кръчма на трийсетина мъже. Пийвали са си хората и са го обръщали в гюрултия. Да си латернаджия в онова време.

Пийвали мъжете и идвало време да се прибират вкъщи. Всеки порядъчен мъж опъвал по няколко гарафи с мавруд или няколко юсчета с мастика или ракия. Всичко обаче с мярка, защото идвали часовете със съпругата.

Стабилните пиячи на Станимака

Плътско ли било висшето удоволствие за мъжете? Не!

Най-големият признак на престиж и на това, че мъжката дума се чува в къщата, било мъжът да седне, а на масата да го чака поредното пиене. Само че не диджестив, който интелигентно да завърши деня, а нова гарафа вино или юсче ракийка или мастичка.

Станимака в сянката на Филибе 

Жената заставала зад мъжа си, деликатно полагайки ръка на рамото му. Идвала силата на мъжа. Това бил семейният сюжет – мечта за всеки стопанин: да седне „чакър кефлия“, а над него жена му да стои „диван чапраз“.

Интересни нрави.

(илюстративна стара фотография на станимашки мъже в кръчма)