Хаджиите-гърци от Станимака и тяхната обществена роля в града – Иван Гащилов

До един период в края на XIX в. в Станимака българи и гърци живеели в сговор. Ежбите започнали след погромите на гръцките чети над българското население в Македония, тъй като плъзнал слух, че станимашките гърци помагали на четите. 

Вестник „Марица“ от 31.10.1880 г. посочва имената на спомоществувателите за девическото и мъжкото училище в Станимака, за които най-много дал х. Щерю Коплана – 280 гроша. Същият вестник от 7.11.1880 г. посочва, че х. Атанас Тянев е дал 105 гроша. За тази цел внесли пари и доста гърци. Тянев бил епитроп на българската църква и внесъл допълнително 50 лири за издръжка на българското мъжко училище. От тези помощи то просъществувало през първите 4 години, за което вестник „Марица“ 17.08.1884 г. му изказва благодарност. Той бил общински съветник през 1889 и 1890 г.

На 9.05.1901 г. съветникът Георги Т. Игнатов внася писмено предложение градът да се преименува в Асеновград. На 11.05.1901 г. е възстановен надписът на Асеновата крепост, заличен от гръцки ученици през 1883 г. Протокола подписали 9 общинари. Не подписали х. Щерю Пангалу и х. Тома Костадинов, които престанали да идват на заседанията на общината. 

През учебната 1910-1911 г. българското правителство закрило всички гръцки училища в страната. Преди това през 1905-1906 г. станимашките гърци реагирали. Гръцкото прапвителство провело пропаганда сред тях за изселването им в Гърция, за което имало споразумение с турското правителство да ги пропуска през Македония. Започнали битки между гръцки и български деца. На 10.07.1906 г. бил глобен х. Васил Д. поп Теофилу, загдето поправил дюкяна си без разрешително. По-късно, на митинга против гърците, новозапочнатият строеж на втора негова къща бил съборен тухла по тухла, за да му се каже символично, че не му се разрешава да строи в града. Той имал къща с дюкян на улица „Търговска“ и много лозя, затова той не се отказал от идеята си. На 21.11.1908 г. той отново бил глобен за друго строителство. 

По време на погрома през 1906 г. пострадал и дюкянът на х. Щерю Филина. Стоките на гърците били разпръсвани на площада без да се краде от тях. На 21.11.1911 г. били глобени доста гърци, защото не пускали децата си в български училища. Между тях били богаташите х. Васил Теофилу, х. Атанас Калпакчиев и х. Георги Малкочу. По-рано, през 1894 г. Васил Теофилу, заедно с Калиманди, Атанас Епитропу и Петраклоолу отишли в Пловдив в дома на съдебен следовател на улица „Св. Марина в Стария град с кесия жълтици, за да го подкупят да върне Бачковския манастир отново на гърците, но били изгонени. Имало, разбира се и мирни гърци. 

В центъра на града, зад сегашната сграда на читалище „Родолюбие“, се намирал магазинът на гърка х. Ангелаки Янакис, непосредствено до Павлювия хан (интересна е съдбата на този хан, през 1840 г. той бил подарен на Хилендарския манастир от богат станимашки гражданин-поклонник на манастира, а през последното десетилетие на XIX в. – продаден от манастира на група граждани, които направили дюкян вътре). 

Когато на 14.08.1910 г. починал гръкът х. Апостолаки Г. Мезевири, станимашката българска преса отбелязала неговата кончина. Той и съпругата му – хаджийката Калиопи – били видни граждани, благотворители на българските и гръцките училища и се обявили против изселването на станимашките гърци в Гърция през 1906 г. 

През 1905 г. в къщата на х. Васил Йочка бил открит втори полицейски участък за осигуряване на реда. 

(снимка – семеен хаджилък до Йерусалим в края на XIX в)