Монетно обръщение в района на Асеновград през XII-XIV век – Камен Колев
За цялостното проучване и изясняване на средновековното историческо минало на Асеновградския район се използват с голям успях откриваните тук монети. Те се явяват като основни и най-важни исторически извори, защото са официални символи на царската власт.
Асеновградският район има особено икономическo и стратегическо положение. Център на плодородно поле и комуникационен възел, той е облагодетелствуван от оживеното свободно движение на международната търговия. Всичко това спомага тук да се разпространят много монети от XII-XIV век.
Още в началото на този период се налагат монетите с корубеста (паничковидна) форма, наречени „скифати“.
Българското монетосечене започва по време на Второто българско царство (1185-1396г.) Първите известни засега монети са от Иван Асен II (1218-1241г.). Все още са малко откритите тук монети на българските владетели от този период. Те са представени в музея с по няколко медни екземпляри – на Константин Асен (1257-1277г.) и сребърни грошове на Иван Александър и сина му Михаил Асен (1331-1355г.). Но голямата находка от с. Бачково с грошове на Иван Александър и Михаил и от венецианския дожд Дандоло показва, че районът не е беден откъм български монети, каквито навярно, все повече ще се откриват в бъдеще.
След победата на Иван Асен II при Клокотница се засилват търговските връзки със западните страни и народи. Тук проникват сребърни монети на република Венеция и на сръбския крал Стефан Урош I Велики.
Особено богати са находките от династията на Комнините – XI-XIII в. Северозападно от Асенова крепост е открита находка от около 30 медни монети от Алексей I Комнин (1081-1118г.). Сред тях се намира интересен монетен тип, който е продукт на монетарница, функционирала в Пловдив. Този тип монети се повтаря и от няколко екземпляри от Горнославското съкровище, където е най-голямата находка в света от златни монети (над 787 броя) от Комнините, съхранявана в един музей. Находка от 6 златни монети е открита и при с. Златовръх.
В землището на средновековното селище Петрич се намери находка от около 226 медни монети от Комнините и от никейския император Тодор I Дука (1206-1222 г.). От Асеновата крепост произхождат две по-малки колективни находки от Комнините, Палеолозите и от латинските владетели (1204-1261г.). От същия период са и две находки от Асеновград и над 67 единични монети от Комнините и 16 от палеолозите. В района на града са открити монети и от владетелите на Никея и солунското деспотство. Не липсват единични находки от XII-XIV век и от Венеция, а нейна колективна находка има от кв. Горни Воден. Находки от Комнините са открити и при с. Яворово, при гр. Лъки, а крупната находка от Нареченски бани наброява 1309 монети. Големи са и подобните находки от с. Искра.
При разкопки на средновековната крепост при кв. Горни Воден се откриха 25 монети от Комнините, Палеолозите и владетелите на латинската империя. Интересуващият ни период завършва с монети от завоевателя на района Мурад I (1362-1389г.).
Монетните находки в района говорят за големите възможности на една богата феодална класа, която заделяла средства, криейки ги в земята като съкровища. В тях са последните по време монети, обикновено на Исак II (1185-1195г.). Те показват, че заравянето на съкровищата е във връзка с победоносния ход на войските на Второто българско царство след обявяването на въстанието от Асен и Петър през 1185 г. Поради тези бурни и неспокойни времена за византийските феодални владетели, при липса на развита банкова система са принудени да укриват богатствата в земята с надежда, че ще ги извадят при благоприятни обстоятелства. Обаче бурните военни действия, които довеждат до убийството или пленяването на редица от тях, ги лишава от възможността да си приберат заровените богатства. Така те достигат до нас за да ни разкажат за политически интриги, стоково-парични отношения, търговските връзки с близки и далечни земи и за икономическите възможности на хората през тази епоха.
