Тракийска гробница край село Александрово – община Хасково, област Хасково (галерия)
Александровската гробница се намира в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Открита е през 2000 г. при разкопки на могилата “Рошавата чука” до с. Александрово, от екип археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008). Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология.
Александровска гробница е паметник на културата от национално значение.
Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно.
Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността.
Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от каменни блокове, другото от трамбована глина.
Гробницата в село Александрово е едно от най-големите съоръжения от този тип. Нейните стенописи са уникални по рода си. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети.
Най-разнообразни са стенописите в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.
Александровската гробница е единственият обект в България, носител на Знак за европейско наследство /2021 г./.
През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. В музея е изградено точно копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала. Чрез репликата се дава възможност на посетителите да се запознаят с един наистина уникален паметник на античното изкуство в Тракия. В най-малки детайли са пресъздадени фреските, изобразени от ръката на тракийския художник. Те пресъздават бойни и ловни сцени както и моменти от прословутите пиршества на тракийската аристокрация.
Богатата експозиция показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като голяма част от тях могат да бъдат видени в стенописите на Александровската гробница – въоръжение, накити, съдове… Сред най-ярките експонати в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.
Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната.
От 2011 г. обектът е част от Стоте национални туристически обекта на България.
Кръговите кръстовища и днешната градска зона на Хасково са съхранили много следи от праисторически, тракийски, трако-римски, византийски и средновековни селища. През декември 2000 г. екип от археолози под ръководството на д-р Георги Китов (1943-2008) направи едно от най-значимите открития в българската археология при могилата „Рошавата чука“ край село Александрово.
Прониквайки дълбоко през дупка, направена по-рано от иманяри, археолозите се натъкват на тракийска гробница от IV в. пр. н. е. с изключително добре запазени стенописи. Още първият оглед разкри уникална художествена украса, несравнима с други подобни съоръжения. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща, съперничеща по размер на най-добрите образци на исторически паметници по нашите земи. Могилата се намира в близост до селото и се откроява на фона на местността като красив хълм. Височината на могилата е около 15 метра, а диаметърът й надхвърля 70 метра. В източната й периферия започва 14-метров коридор, преминаващ последователно през правоъгълно и кръгло помещение.
Сградата е използвана като хероон (храм-мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа карат посетителите да се поклонят, за да успеят да минат отдолу, навлизайки в свят на богати цветове и шарки, флорални и геометрични мотиви, изображения на пешеходци и конници, домашни и диви животни. Стенописите са изпълнени по неочаквано реалистичен начин, отличаващи се с изключителна научна, художествена и оригинална стойност и оставящи несравнимо въздействие.
