2012 – 07-08 април – Заслона на парапланеристите над Добростан
Точно като по поръчка времето беше около 20 градуса. Още през седмицата бяхме говорили да се качваме горе на палатки и ето, че времето беше с нас. Около 13:00 имахме среща на ДИП България и към 13:30 ч тръгнахме нагоре.. Взехме по 2-3 бирички от Червен и бързайки за повече от хубавото време, започнахме изкачване. Около 14:00 паркирахме под старта, натоварихме се много сериозно и се качихме в къщичката. Разпъване на палатка, събиране на дърва, подготвяне на скара, почистване, запушване на един прозорец, който се оказа че е счупен.
Така неусетно стана 16:00 ч, вече всичко беше готово и пренесено и с топ не можеха да ме бутнат от рахата. Нарязахме една хубава салата, опънахме се на тревата, сипахме си по една ракия и потънахме в спокойствието на Родопа. Много е яко на 1250 метра как времето се сменя буквално за секунди. От дъжд, на слънце, от вятър, на тишина.
Притъмня, слънцето се скри и изведнъж плисна един силен пролетен дъжд. След него се появи страхотна дъга – може би най-впечатляващата, която някога съм виждал. В периферията и се беше образувала още една, макар и по-неразличима.
Както дойде този дъжд, така и си отиде. Само след десетина минути сякаш не бе валяло и слънцето отново озаряваше тучните добростански поляни, под които се бе разстелила като на длан Тракийската низина. Тополово, Леново. Горно и Долнослав, Новаково, както и дузина големи и малки язовири и водоеми се виждаха прекрасно под нас.
Винаги когато идвам тук, основната дума характеризираща състоянието ми е една – „съзерцание“. Няма го това препускащо около нас безразличие, няма го момента на апатия, няма го отегчението от града. Тук всеки един момент е подчинен на уважението към природата, чувството на обич и свързаност с нея.
Със спускането на тъмнината направихме още 2 курса до гората, в които набавихме достатъчно дърва, които освен, че щяха да ни стигнат за цялата вечер, щяха да останат и за други хора след нас. Приготвихме тиклата (обяснявал съм вече за тази технология на приготвяне на месото), китарата засвири, тишината прегърна тази малка къщичка на върха на планината….
Дойдоха и още хора. Тиклата печеше вкусотиите на пълни обороти, момичетата с усърдие се бяха захванали с приготвянето на различни кулинарни изкушения в пакети фолио.
Около 12:30 се легнахме да спим. Навън се бе изсипал нов дъжд, вятъра беше много силен, но вътре беше топло и без да се притесняваме се опънахме, кой където свари.
4:30 – Стуууд ! Станах и запалих нов огън и след като се стопли заспах отново.
Добро утро. Абе няма такава красота. Живко и Топа направиха един акустичен „концерт“, чието мото беше „Да скъсаме всички струни и да спукаме тъпанчетата на всичко живо“. Кафенца, чайчета, слънчеви бани…
Към обяд лека полека тръгнахме да си слизаме и ето на каква гледка се натъкнахме.. Кола върху камък – неволна препратка към „Кацнал на едно дърво“. Гледката бе зашеметяваща!
Така приключи този незабравим уикенд сред чистия въздух и последните останали снежни петна в най-северните гънки на Родопа. Напълних си чиста планинска вода в една голяма туба и трите коли поехме към Асеновград.
