Овцевъдството в миналото на родопското село Равногор

Равногор било заселено от трима овчари. Те дошли тук със стадата си. Зимно време извеждали овцете на саи по Присоето, а разполови ли се Малък Сечко, замисляли се вече за поле. Пазарявали главен кехая и негови помощници – калфи. Всеки кехая прибирал овцете на близки и познати и събирал бюлюк от 800 до 1000 брава и нагласявал необходимото за тръгване към поле за ягнило на овцете. Полето (пашата) била закупена или уговорена още през есента в полските села: Айдиново, Тикиря и Ново село, а по-късно започнали да купуват паша и из пловдивските и пазарджишките села.

Преди да тръгне бюлюкът за поле, събирали се стопаните на овцете, отивали на мястото, дето ще са овцете и построявали агъл за овцете и колиба за овчарите. И додето се гласял агъла, кехаята пристигал с бюлюка.

Овцете тук започват да се агнят от 1. ІІІ. (стар стил). Изягнят ce 50-100 овци, кехаята ги дава на един от калфите да ги пасе, по-късно и на следващия и така, докато се изягнят всичките. На Благовещение агнетата се пущат да пасат, а тези овци, които се агнят от този ден после, се наричат „кьорпекини“. Тях един калфа пасе отделно. И така бюлюкът стои на полето до Гергьовден.

Изпращането на овцете към полето ставало тържествено – кехаята излизал на изворчето да чака овците. Той нарамил гега, опасал селях, затъкнал ножове и пищови, нарамил долама гордо се разхожда. Като му докарат овците, той ги повежда към полето заедно с калфите, а стопаните го изпращат с бъклица вино и китка чемшир и казват: „Хайде, със здраве идете, със здраве си дойдете с млади агнета.“

Дохождането на овцете от полето ставало пак тържествено. Преди Гергьовден чорбаджията на бюлюка правел сметка по колко трябва на овца да се плати за: овчарски хак, за паша на овцете и др.

Когато пристигали кехаите към селото един ден преди Гергьовден, стопаните излизали да ги посрещнат. Като се задавали от връх Св. Елена, кехаите стреляли по няколко пъти с пищовите.

Cera ce замисляло построяването на мандри. И грижите за стадата се прехвърляли там. Стопаните на овците хранели овчарите и кучетата, докато вземали максул.

Отбивът ставал около св. Елена. Отбитите агнета се пасели до есента от овчари шилигари. В бюлюка с шилетата се пускали и овните скупаци да носят тюмбелеците и звънците и да водят шилетата. За паша на шилетата се избира хубаво планинско място, дето има студени
води и хубави сенки за пладнуване. Шилетата се пасат от двама по-възрастни, предимно калфи, които преди това са били на полето за ягнило, за да си познават шилетата и едно момче калфа, за да принася хляб – шилетата се пасат общо до Димитровден.

И така, през летния сезон за всеки бюлюк овци има три парчета овци: сегмал, воз и шилета и така се пасат поотделно до Димитровден. На Димитровден се събират всички заедно и се разлъчват от стопаните.

До Европейската война тук се оряха нивите и косяха ливадите през година. Мерата беше разделена две – едната година из едната страна се ореше и косеше, а едната стоеше празна за паша на сегмала овци, за свинете и за кравите, другата година обратно, граница беше реката.

След Европейската война започнаха да се сеят и косят двете страни и се развали стария ред. Мандрите отидоха по-далеч, свинар няма вече и говедар за крави няма.

През зимния сезон пашата за овците е по ниските места – къшлите – в старо време Присоето, а от 1892 г. и Осеново и Форцово (тогава се изселиха тези две села и мерата им се закупи от равногорци). Там хранят овците със сено и при хубаво време пасат така, докато дойде време за отиване на полето.

автор Никола Андонов
(откъс от записки за миналото на село Равногор, публикувани в списание „Родопи“ през 1983 г.)