Девалвацията на светите образи
В Пловдив бяха открили магазин „Карфур“. Бях отишъл с идеята да пазарувам, много да пазарувам, всичко да пазарувам.
Влязох в магазина и изведнъж ме блъсна една вълна от разнообразие. Половин час, един час, два часа, няколко часа се чудих кое да взема и колко да взема от него.
Накрая излязох от магазина … без да съм купил нищо.
Това се нарича „Парализа от избор“.
В православната християнска религиозност им нещо подобно, което се нарича „Девалвация на светите образи“.
В ревностното си отношение към благоукрасата на храмовете и параклисите, хората, които ги поддържат аранжират стените и всевъзможни пространства с десетки, понякога стотици икони. А това от литургична гледна точка не е правилно и е добре обяснено в учебниците. Специално съм питал архимандрит Авксентий (Делипапазов) точно за това.
Традицията указва наличието на няколко проскинитария, иконите от иконостаса и целувателни пред него, които са поставени на аналои. До там!
И в крайна сметка вместо човек да съсредоточи молитва към даден свети образ, той се разколебава, а от желанието му да се помоли не остава нищо.
И става един духовен „Карфур“, в който влизаш да се помолиш, а молитвеното ти желание се разпилява на сто. И си тръгваш с празни ръце и сърце, неизказало своята молитва.
