ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Араповски манастирДуховностИсторияМанастириПловдивска епархия

Араповски манастир „Св. Неделя“ – огнище на българщината

Араповският манастир “Св.Неделя” се намира на 13 км източно от Асеновград, край с Златовръх (Арапово до 1934 г.). Основан е през 1856г. край намиращото се там аязмо от иеромонах Софроний, бивш игумен на Мулдавския манастир. Бил първоначално подчинено на него общежитие.

Манастирът е единственият, строен във времето на османското владичество без да има по-стари следи от съществуването му. Надеждите на асеновградските и пловивските българи са тази обител да даде отпор на така характерната за епохата гръкомания. Затова през 1868 г. тук се основава училище за бедните деца от региона.

Манастирският комплекс представлява оригинален архитектурен ансамбъл. Двуетажни и триетажни жилищни и стопански сгради, разнообразени с еркери и чардаци обгражда двор, в който е разположена голяма кръстокуполна църква от т.нар. ”атонски тип”. Според възпоменателния надпис над западната врата храмът е построен през 1859 г.

Целият храм е изписан през 1864 г. и 1884 г., като по-голямата част от фреските са дело на Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина. Изборът на сюжети е в унисон с ролята на тази обител за укрепване на българщината.

За пръв път тук се разчупва канона при представянето на житието на св.св. Кирил и Методий и те са показани като проповедници и покръстители на българския народ. Представени са все с тази цел и сцени от живота на св. Иван Рилски, както и забележителната поредица от български светци – св.патриарх Евтимий, св.Иларион Мъгленски, св. Марко Преславски и др. В манастирското аязмо, намиращо се недалеч от северната порта и изписано през 1870г. част от сюжетите се повтарят.

В двора се намира и великолепната триетажна кула, чието построяване преданието свързва с действалия по това време в региона Ангел войвода.

Дейността на предприемчиви игумени, като основателя Софроний, като иеромонах Герасим Рилец и като Гервасий, впоследствие епископ Левкийски, на учители като Стоян Джансъзов и Сава Катрафилов са причина манастирът за кратко време да се превърне във важен духовен и просветен център. За активизиране на поклонническия поток към него говори факта, че тук е действала щампарница.