Араповски манастир „Св. Неделя“ преди четвърт век и днес – разлика от небето до земята

Преди четвърт век в местната преса се появява един материал, който описва едва ли не трагичната съдба на монах и послушник в намиращия се край Асеновград Араповски манастир. Това звучи малко стряскащо на фона на безупречното състояние, в което е светата обител днес, което пък от своя страна е пряко доказателство, че щом има желание, ще се намерят и средства, щом има постоянство, ще има и плодове. 

Четвърт век след апокалиптичната публикация, манастир „Св. Неделя“ е един от най-добре поддържаните манастири, не само в региона, но и в цяла България. Може да отидете и да се уверите с очите си.

Ето и въпросната публикация, която ви представям дословно:

„Манастирът „Св. Неделя“ гасне бавно. 1650 декара са манастирските земи. Още преди пет години първо тях върна поземлената комисия. Манастирът управлява земите, заедно с други църковни имоти, но всички приходи накуп влизат в митрополията. От три години живея тук, разказва монахът дядо Йосиф. От две лета с мен е послушникът Михаил. Момчето е много хрисимо и изцяло се е отдало в служба на бога. Чак от София е. Предстои му да служи и дано го разпределят по-наблизо, че аз съм сам и вече трудно се справям. 

80 хиляди ми е заплатата. Даваме под наем 45 декара ливади и с парите от свещите горе-долу покриваме харчовете. 

Но не в това е бедата, поклаща глава угриженият монах – манастирът бавно загива пред очите ни, а ние нищо не можем да направим. От години тук не е даден и лев за ремонт и консервация на стенописите.

Новият председател на манастирското настоятелство отец Тодор заяви, че по негови данни за миналата година от земите са влезли само 2 милиона лева. Сега „Св. Неделя“ е с хлопнати порти. Михаил пропуска през тях само познати. Гаранции за сигурност няма. Освен едно игриво и доверчиво кученце. 

Още през 1858 г. архимандритите Софроний и Герасим построяват огромния божи храм. След дълги борби с арапина чифликчия от Златовръх, надделява аргументът, че ханъмата му е излекувана от тежка болест след дълги митарства не от друго, а от водата на тамошното аязмо. „Св. Неделя“ се превръща в голямо духовно средище със специална сграда за обучение на деца и юноши от региона. С манастира са свързани имената на Васил Левски, зографина Георги Данчов, с колоритния поп Минчо Кънчев. 

Място достатъчно притегателно за миряните с красотата на архитектурата и с целебните води на аязмото. Десетки са забравили за очните си болести чрез него. 

Единственият български манастир, строен в полето (има поне още няколко такива), е посетен през 1979 г. от Людмила Живкова. На чаша зелева чорба тя взема решение три пъти опожарявания от турците божи храм спешно да се реставрира. С начинанието се захваща Националния институт за паметниците на културата. Заснет е всеки камък. С финансирането се заемат митрополията, Съюзът на българските писатели – Пловдив и местните фирми (фирми през 1979 г няма). В подземията под игуминарната (правилното изписване е игуменарна) са готови помещенията за механи, със столова, облицована с теракота и фаянс. Към тях сега води стълбище забулено с паяжина. Хотелската част (как изобщо говорим за „хотелска част“ в манастир?) е зейнала като беззъба старица с недовършената си фасада. Южното крило е почти срутено. Отдавна го няма неделното училище. Изгниват китеници и мебели в Ангеловата кула, строена някога за бойница. Подземието и е пълно с вода, която разяжда основните на уникалната постройка. Влагата пропива навсякъде. Бавно размива и иконописите (този термин е далеч от контекста на изречението, вероятно се има предвид „стенописите“) в манастирската църква. 

Пусто е тук, само за погребения ме търсят, казва дядо Йосиф. Някога поне пътят беше хубав. С рейсове прихождаха хората от цялата страна. 

Сега онова, което някога е било път, е някаква пътечка, сякаш нарочно взривявана с бомби. Наистина никой не би рискувал да тръгне с кола по нея, защото не е сигурно, че няма да остане в някой от кратерите. 

Никой не е искал от общината на оправи пътя, каза кметът Божидар Малинов. 

Много са грижите на Негово преосвещенство (неправилно изписване), казва дядо Йосиф, затова трябва да се направи тъй, че парите от манастирските имоти да си идват по нашата сметка, а ние ще търсим и от по-богатите люде. Само тогава ще можем да възстановим това свято място. 

––––

В асеновградската преса е имало и има много материали, в които пряко или косвено присъства и църковната институция. Голям проблем винаги е било това, че тези статии се списват от хора без богословско образование и понякога има неуместни и неправилни думи, неверни твърдения, контекст, термини и смислови разминавания. На места има откровено наивен език,  който е далеч от начините за представяне на богословска или църковна материя под формата на информационен текст или материал. 

И нека не забравяме, че и при монасите има можещи и неможещи. Такива, които искат и такива, които търсят оправдание за липсата си на инициативност. 

(в скоби съм поставил мои редакционни бележки)

източник