Отец Васил Аринински – възстановителят на Кръстова гора

За пръв път видях отец Васил в Джурково. Беше преди близо тридесет години, на опелото на калеко Георги Чалъков – мъж на моята бабина сестра.

Помня как този човек насити с енергия и сила малката стая, в която бяхме. Започна да разказва легенди за Кръстова гора и чудеса, за които той е чувал или сам е виждал. Бяхме като хипнотизирани. Още усещам неговото обаяние. Може би ще прозвучи прекалено тривиално, но наистина вече все по-рядко ще се срещат такива хора.

Роден през 1928 г. в село Павелско, отец Васил Аринински беше приятел и с моя дядо Иван Тарашев (роден през 1922 г. в село Хвойна). Дядо ми често казваше:

– Поп Васил свири много хубаво на акордеон. Колко песни сме пяли заедно, ехеее… Голям човек е!

Голям човек беше, истина е. Служил дълги години в храм Св. Илия в село Нареченски бани, служил за кратко и в храм Успение Богородично (Златна ябълка) в кв. Горни Воден в Асеновград.

На края на своя живот отец Васил се заема с възстановяване на манастир „Св. Троица“ (Кръстова гора). През 1988 г. той е назначен за игумен и идва тук за за завърши мисията на своя живот. Построени са храм, 14 параклиса, аязмени пространства, манастирски комплекс, инфраструктура. Мястото става един от най-големите поклоннически центрове не само в региона, но и в цяла България.

В началото на новото хилядолетие, отец Васил си отиде от този свят. Довършил своето дело.

Бог да те упокои, отче Василе! Достоен човек и родопчанин, пример за поколенията духовници и миряни след теб.