За прашните и потайни архиви на Асеновградския музей

Преглеждайки местната преса, се натъкнах на едно малко каре във вестник „Вестител“ от декември 2001 година. В този кратък текст, от Историческия музей в града благодарят за получения архив от близо 2200 единици, дарен от Харалампи Станчев и Живко Колев.

Ето дословно и текста:

„Тъжно звучи констатацията, че и най-добрите дела нерядко бързо се забравят, че шумът по дадено културно събитие е временен. Повод за тези мисли е книгата на Живко Колев и Харалампи Станчев „Асеновград люлка на спорта през ХХ век“, излязла това лято. Тя зарадва хората, които я очакваха, и предизвика много добри отзиви в местната преса и като че ли всичко се приключи с това.

Но авторите на книгата пожелаха да направят още нещо за асеновградчани – те решиха да дарят на Историческия музей в града целия архив, натрупан при подготовката на този труд. Имайки предвид неимоверните усилия при събирането на тези близо 2 200 архивни единици /снимки, негативи, архиви/, голяма част от които са авторско дело, трябва да отдадем дължимата благодарност на дарителите за тяхното чувство за отговорност пред поколенията, които тепърва ще се ползват от труда им.

Знаем с колко трудности се сблъскаха Живко Колев и Харалампи Станчев, за да види книгата им бял свят, знаем и сега какви финансови проблеми имат. Затова чрез страниците на в. „Вестител“ бихме искали нашата благодарност за направеното от тях дарение да стане достояние на всички граждани, на тези, за които то е предназначено.“

Със съжаление мога да констатирам, че Историческият музей в Асеновград е огромен длъжник на цялата градска общественост, защото няма да е пресилено, ако кажем, че на базата на притежавания архив и броя единици музеят предоставя на гражданството нищожно малко количество архивни фотографии или свидетелства за миналото на града.

И това не е от вчера или от завчера…