Дейност на Асеновградски общински театър в периода 1945-1947
През октомври 1945 година, по настояване на група ентусиазирани любители театрали, кметът на Асеновград Васил Басамаков откликва на повишения интерес към театралното изкуство. Поканват режисьора Тачо Танев от Пловдивския театър за постановчик на пиесите „Цигани“ от Ал. Гергинов и „Островът на прокажените“ от Орлин Василев.
Любителският колектив посреща с интерес и огромно желание 62-годишния актьор, режисьор и педагог, за когото само са чували. Работата с него се оказва истинска школа. Публиката е във възторг, а спектаклите се радват на препълнени зали. На практика е поставено едно начало, което спонтанно повдига въпроса за създаване на Асеновградски общински театър.
Обществеността посреща добре идеята, а общината щедро я подкрепя, като отделя от бюджета си два милиона лева.
През август 1946 година кандидатите за актьори се явяват на конкурс. Спечелилите го 16 души са назначени на щат, а заедно с тях започват работа и театър-майстор, и художник. Ръководството на театъра е поверено на Тачо Танев и брат му — изтъкнатия артист от Пловдивския театър Михаил Танев. Съставът на Асеновградския общински театър в първия му сезон е: А. Бояджиев, Б. Вълчанов, М. Футекова, К. Тодорова, Н. Гунов, К. Светлов, А. Кръстев, А. Демерджиев, В. Котруков, художник — П. Ламбрев, театър-майстор — П. Сърбов. Сезонът е открит с пиесата „Конфликт“ от Б. Петков. Следват „Балкански аристократи“ от Л. Бобич, „Чуждото дете“ от В. Шворкен, „Жените командват“ от Л. Фуида, „Светлините на маяка“ от В. Коросев, „През бурята“ от М. Симова.
Представленията се играят в „Хамбара“ — така се нарича салонът на „Асенова крепост“, което на практика се оказва истинско изпитание както за изпълнителите, така и за зрителите. През зимата, макар че горят четири печки, студът прониква отвсякъде, но това не опразва салона. Лошите условия и отдалечеността от центъра на града неминуемо се отразяват зле на посещаемостта.
За да подпомогне финансовия план, театърът започва гастроли в Източните Родопи. Незабравими остават посещенията в Хвойна, Чепеларе, Устово, Райково, Смолян — истински празник за жителите. За пръв път театърът гостува и в минните обекти в Мадан и Рудозем. Над 17 хиляди зрители гледат шестте постановки. За театъра започва да се шуми из пресата. В края на сезона 1946/47 г. той е разформирован поради липса на средства. Остава колектив от влюбени в театралното изкуство млади хора, които по-късно превръщат тази любов в своя професия.
автор Кирил Светлов
(снимка – емблема на Асеновградски общински театър)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
