Дали гробът на св. патриарх Евтимий е в Бачковския манастир
Относно това къде са кончината и гробът на св. патриарх Евтимий до скоро имаше много спорове. През 2023 г. БПЦ призна мощите открити през 1905 г. за автентични и утвърди празник “Прославяне на мощите на Св. патриарх Евтимий Търновски”, който ще се чества на 22 октомври.
Предлагам на вашето внимание една много интересна статия на Георги Тодоров от периода, в който още това не се беше случило.
„И до днес продължава спорът за това къде и кога е починал последният Търновски патриарх св. Евтимий и къде е неговият гроб. Полемиката се разгаря в началото на ХХ век след разкопки на предполагаемия гроб в Бачковския манастир и последвалите многобройни публикации в пресата.
Най-цялостното досега изследване на тази тема е извършил Иван Богданов, който в 1987 г. издава специална книга „Гробът на патриарх Евтимий”. В нея авторът аргументирано и системно е изложил направените преди него от други изследователи изводи относно гроба на патриарх Евтимий, като ги допълва с някои важни доказателства.
Преди всичко вън от всякакво съмнение св. Евтимий е умрял и е бил погребан в района на Бачковския манастир
В Ловешкия сборник от ХV век изрично се казва:
„Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжовни трудове… Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес.”
Това се потвърждава и от местното предание, което сочи, че гробът на патриарха е бил при южния стълб пред западния вход на главния манастирски храм „Св. Богородица”, което пространство се намира под олтара на прилежащата средновековна църква „Св. Архангели” (ХII в.). Там се е палело неугасимо кандило чак докъм 1870 г., когато при българо-гръцката църковна разпра тази практика е прекратена. Бачковският манастир става „български” чак през 1895 г.
На 20.XI.1905 г. по самочинна инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий (без уведомяване на Св. Синод, без присъствието на специалисти) на това място се правят разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила.
На 8.XII.1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:
СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].
Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник” от 23.XII.1905 г. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги „се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро… Почнали да разглеждат костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно”. Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено „същото силно благоухание… и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „какво е това благоухание?”
В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле.
Веднага следва реакция. Още на 2.I.1906 г. бившият скопски митрополит Теодосий, бивш игумен на Бачковския манастир, излиза в пресата с антитеза. Негова статия е публикувана в следващия брой на „Църковен вестник” (1-2 от 13.I.1906 г.), като в същия брой вестникът помества и статия-отговор от В. Златарски, който напълно оспорва компетентността на митр. Теодосий и опровергава неговите аргументи. На митр. Теодосий възразява и Св. Синод на БПЦ с писмо от 22.VI.1906 г.
Междувременно срещу игумена на манастира архим. Паисий е подета кампания от някои монаси и местни миряни. Стига се дотам, че той два пъти е „нападнат”. Може би като част от тази кампания е пуснат слухът, че откриването на патриаршеския гроб е мистификация, извършена от игумена.
През 1911 г. Св. Синод праща втора комисия, включваща директора на Народния музей д-р Богдан Филов и проф. Йордан Иванов за изясняване на случая. Комисията установява, че гробовете не са по-стари от 1604 г., когато е въздигната главната манастирска църква и че оловната плоча с надписа не е от времето на св. Евтимий.
Сякаш най-логичният извод от констатацията на Б. Филов и Й. Иванов е, че това не е гробът на св. патриарх Евтимий.
От това следват две възможности:1. Или това не е гробът на последния Търновски патриарх – при което най-вероятната хипотеза е, че цялата работа е патриотична мистификация.2. Или това действително е гробът на св. Евтимий, но погребението не е първично, а вторично.
Тези две хипотези на времето не са били сериозно и аргументирано изказани. Докладът на уважаваните учени Б. Филов и Й. Иванов сякаш дава храна на версията за мистификация, макар да не отправя преки обвинения.
И както често става у нас, работата не стига до-край, а потъва в мъгла от недоказаности и неясноти.
Случаят се потулваи днес ние продължаваме да недоумяваме – наистина ли това е гробът на св. Евтимий, или това е измама.
От историята на Бачковския манастир знаем, че през ХVI в. той е бил разрушен и ограбен. Най-вероятно разрушен и ограбен е бил и гробът на патриарха. Когато в края на ХVI и началото на ХVII в. манастирът е въздигнат от гръцки монаси, гробът на последния български патриарх също е бил възстановен, като в него е било положено това, което е останало след разрушението. Неизвестна ръка (най-вероятно на български монах) е написала паметния надпис върху оловната плоча.
Иван Богданов цитира проведените по негово предложение изследвания със съвременни средства, които доказват, че надписът върху оловната плоча е стар – най-вероятно от ХVII век , а не е фалшификат от ХIХ или ХХ век. Старинен е и намереният в гроба епитрахил, а намерените там голям и малък омофор са от един архиерейски комплект.
От това следва, че е напълно възможно при въздигането на Бачковския манастир в края на ХVI и първата половина на ХVII век да е бил възстановен или вторично изграден гроб на св. Евтимий, в който да са били препогребани останките му.
Впрочем всички ние, които сме духовни правнуци на нашия отценачалник св. Евтимий Търновски, имаме дълг в годината на неговата предполагаема кончина да извадим от мрака въпроса за неговия гроб и неговите св. мощи.
Още имаме дълг и към паметта на онези незнайни монаси, които във векове на разруха и възраждане са съхранили паметта за мощите на патриарха и са изрязали надписа върху олово. Още и към онези, които столетия са съхранявали неугасимото кандило над гроба на светия човек. Още и към онези, които – макар и по несъвършен начин – са разкрили благоуханните мощи, и онези, които са засвидетелствали с научните си познания за откритието. Още и към онези, които са били похулени и са пострадали по този случай. Още и към онези, които в годините на „научния атеизъм” неуморно са се трудели, за да съхранят паметта за всенародната светиня.
Не е ли достойно в юбилейната за Бачковския манастир година там да бъде въздигнат белокаменен кръст с надпис „В памет на св. патриарх Евтимий Търновски”? И не е ли достойно отново да запалим там неугасимото кандило ?
(снимка – 19. Декември 1905 г. братството на Бачковския манастир позира до гробът на патриарх Евтимий)