Заблудата около една мраморна плоча в манастир „Св. Кирик“ – Никола Филипов

Вляво от входа на Асеновградския музей отскоро стоят подредени десетина парчета от мраморна плоча. Търсейки следите на споменавана в публикации плоча от 1321 г. в манастира „Свети Кирик“, достигнах до извода, че такава просто не съществува, а вероятно се касае именно за тази.

През 1924 г. в статия за манастира „Св. Кирик“ известният д-р Ал. Пеев описва съществуващите надписи, като дава в превод намиращия се до чешмата на северния вход на църквата, а именно: „Зрителю, понеже виждаш, че съм без украшения, не ме отминавай: макар и да не съм Ипокрини* имам вкусна вода.

Построи се след като помогнаха с пари всички околни християни, обаче с настояването и грижите на господин хаджи Антим, игумен тук, след като изразходваха суми грънчарите и чешмеджиите заедно с хаджи Спилко Георгиев и Никола, който издяла този камък в 1816 година.“

Скоро след това обаче тази плоча е изчезнала оттам, защото вече не си я спомнят дори най-старите хора.

Преди месец, в „Известия на музеите от Южна България“ в бележка към статия от Петрана Тотева прочетох, че в музея в Асеновград имало изпочупена плоча от манастира „“Св. Кирик“, чийто надпис в превод гласял: „Зрителю, не ме отхвърляй, гледайки моята простота. Ако не съм конска чешма, (имам) сладка струя. Построи се с общия сбор на всички села, особено със старанието на господин хаджи Антим, игуменуващ, заедно с иждивенията на Антония… и чешмеджиите, с … и Никола… Настоящия камък… година…“

Приликите в двата текста са очевидни – явно това е описаната от д-р Ал. Пеев и изчезнала след това плоча. Многоточията във втория текст означават липсващи парчета, неправилно преведените думи са по същата причина. Преводачът, който ползвала Петрана Тотева не е знаел значението на думата Ипокрини като съществително собствено име и я превел като конска чешма.

Господин Али хаджи Садък ми разчете и старотурския надпис на същата плоча: „Пийте от райските води и се молете на бога… Азис 1230 г.“

Документ от Окръжния държавен архив в Пловдив ми изяснява как е могла да стане грешката.

През 1928 г. Ст. Шишков като уредник на Пловдивския музей изпратил циркулярно писмо-анкета до всички кметове с цел да събере данни за историческите паметници в района. Единият от въпросите е : „Има ли в селището ви манастир и кога е построен?“

Не допускайки някакви особени последици новозаселилият се в Горни Воден кмет Иван Попстоянов, преселник от село Пилорикь, Енидже Вардарско е попълнил с мастило: „Има манастир „Свети Кирик“, построен 1321 година според надписа на плочата до входа на черквата“. Освен, че е погрешно преведена годината, тук става въпрос и за две различни летоброения. Така споменатата плоча е била отнесена с пет столетия назад.

През 1930 г. се отпечатва юбилеен сборник „Българското село“, в който имайки предвид погрешните данни от анкетата на Шишков за пръв път се споменава за плоча от 1321 г. в манастира „Св. Кирик“. Ако там наистина имаше такава плоча, щеше ли д-р Ал. Пеев да я отмине в публикацията си?!И така, въпросната плоча от построената през 1816 г. чешма е именно плочата за която става въпрос. Какво е станало с нея след 1924 година?

Новодошлите заселници от Македония и Тракия гледали как по техните родни места гърците унищожавали всички надписи със славянски букви, включително и надгробните плочи. През 1924-25 г. в манастира „Св. Кирик“ е отсядала и четата на тракийския войвода Георги Арнаудов, която не е могла да търпи такива гръцки надписи.

Така, че в първите години след заселването, тази плоча е изкъртена, изпочупена и захвърлена от новодошлите.

Кога и от кого са докарани парчетата в музея не можах да изясня, но според броя и формата им личи, че плочата е чупена нарочно, за да се унищожи надписа. Още повече, че точно по това време Гърция води дело за собственост върху манастира и като едно от доказателствата е сочила именно тези гръцки надписи.

С това, колкото и да не ни харесва, трябва да се сложи край на мита за намерена в манастира „Св. Кирик“ плоча от 1321 г., споменавана в редица книги и публикации, без да се дава съдържанието и.

___________________

*Ипокрини – прочута в гръцката митология чешма, посветена на музите и с изобразен на нея коня Пегас.