2013 – 7-9 декември – Зимна почивка на Джурково

Винаги си е екстремно да ходиш в Джурково зимата. Най-малко защото селото се пада сгушено в такава гънка на планината, че слънцето го огрява за едва няколко часа дневно. Затова и винаги снегът се задържа до късна пролет.

Макар сега да нямаше чак толкова сняг най-стръмния завой беше под няколко пръста лед и не успяхме да качим колите по него. Оставихме ги в центъра на селото и поехме към нашата къща. По всичко личеше, че в горната част на Джурково няма жива душа. Нямаше стъпки, да не говорим за следи от кола. Бръснещ вятър ни следваше през цялото време, а като влязохме в къщата термометърът беше категоричен – -5 градуса. Колко ли беше навън.

Запалихме печката, наредихме масата и започнахме сладка приказка. Бяхме със сестра ми, Рашана, Топа, Ваньо и семейството на Влади. Общо взето малко се прецакахме, защото мислихме да пообиколим района, но в това време подобна инициатива беше немислима. Лятото обаче мисля да си отделя 2 или 3 дни само за ходене около селото, защото наистина има невероятни места, които да се видят.