„Куц“ Каньо от родопското село Джурково

10.04.20244611 Views

Може да коментирате статията в нашия Viber канал

Ще ви разкажа за един човек, когото аз помня и който за мен бе олицетворение на жаждата за живот и силата на родопския дух.

Каньо Радков е роден през 1905 г. в село Момчиловци. Като юноша, краката му замръзват и са ампутирани. Това се случва по време на преминаване на Родопите със стадата овце, идващи от Беломорието.

В последствие заживява в село Джурково и се жени за Мария, също джурковка, която е 5 години по-млада от него. Тя е страдала от луксация на костите, а според тогавашните разбирания, хора с подобни проблеми се считали за „брактисани“ и са имали проблем със задомяването.

Двамата имат пет дъщери.
– Марийо, ма! Ха да повторим, доде доде можку?
– Квото кажеш, Каню
Ражда се шеста рожба. Момче!

Всички започват да наричат бай Каньо „Куц Каньо“. Бил е изкусен в овчарлъка, но още по-голям майстор е бил в „терзилъка“. Неговите умения на шивач са карали хора от близки и далечни села, за да шие техните дрехи. Докато дрехата стане готова, хората гостували на бай Каньо.

Изключително весел човек, хората го обичаха искрено. Имам спомен, че веднъж на разходка над Джурково го срещнахме да пасе стадото си при местност „Горните Арпи“. Беше се съблякъл до кръста и се печеше под слънчевите лъчи, седнал на своето магаре. Каза ни „Ворте на Скалана, син. Ворте да видите свят и деньо“ (идете да видите свят и живот). Всъщност от връх „Скалата“ се вижда само Балкан махала, но за куц Каньо, това бе „Светът“ със своето многообразие.

„Куц“ Каньо почина през 1999 г. на 94 години. Близо век на този свят. Помня го как ходеше на колене и се усмихваше радвайки се на живота.

Бай Каньо нямаше крака, но имаше най-ценното. Имаше огромно сърце. Носеше дух, който куп дипломи не могат да купят. Той беше това, което днес ни кара да настръхваме, когато чуваме думите „Родопа планина“.