Храм „Св. Архангел Михаил“ в село Здравковец – Габровска духовна околия, Великотърновска епархия
Село Здравковец е красиво разположено в билните части на платото „Стражата“, намиращо се в Севлиевското поле и част от Средния Предбалкан.
Надморската му височина е между 600-650 м. което го обуславя като най-високо разположеното село на платото. Животът в района е възникнал още от най-древни времена, а в османски регистри от XV-XVI в. тук е описано мюсюлманско поселище, носещо името Каяджилер.
През 1840 г. е основано настоящото село. Жителите му били българи-християни и това родило логичната нужда, те да имат богослужебна сграда. Така през 1848 година бил построен и през 1847 г. осветен храмът, носещ името „Св. Архангел Михаил“.
През 1911 г. голям пожар опустошава сградата и на практика се налага тя да бъде построена отново. През 1913 г. започва възстановяването и, което трае цели 12 години. През 1925 година „Св. Арх. Михаил“ е довършен, но освещаването идва цели 14 години по-късно. През 1939 г. от зограф Злати Трифонов са изрисувани и иконите от Апостолски иконостасен ред. През 2020 г. реставраторът Стефко Аенски възстановява голяма част от иконите в реда.
Към 2011 г. храмът е в окаяно състояние. Това налага създаване на инициативен комитет, който започва набиране на средства за ремонт. Включват се над 200 човека, фирми, граждански сдружения. Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет одобрява проект за ремонт на храма и отпуска 5 хиляди лева.
Храмът е кръстокуполна базилика с осемстенен купол над наоса и осемстенна кула-камбанария над екзонартекса. Построен е от дялани камъни, между зидарията са поставени и около 20 бр. метални скоби за укрепване на градежа. Покривът е решен на три нива като най-ниско е в западна част, а най-високо е около кубето. Еднокорабен, без стенописи, има балкон за църковен хор.
Храм „Св. Арх. Михаил“ е обявен за Паметник на културата с местно значение през 1967 г.
Към момента има нов покрив, направени са надеждни укрепвания, направен е и вътрешен ремонт. Църковното настоятелство има старанието да поддържа храма във вид приличен, разбира се, доколкото има възможност.
