Дюлгерите на село Момчловци

Можем да смятаме, че първите дюлгери в селото са били от тайфата на Митре. Обичаят бил у тях да наемат къщите на цяло – от темел до комин. Те си търсели камъка, превозвали го, на коне и мулета докарвали дървен материал и изграждали цялата къща. За разтуха те постоянно пиели и пеели. Още оттогава е останала в селото македонската гурбетчийска песен:

„Поспусни се, Шар планино, повдигни се тьовна моглу, да си ми видя нашено село, нашено село, нашана коща, старана майка, старана майка, стари да си ми видя порвону либе, порвону либе, дребни да си ми видя мояна сестра, мояна сестра, моену братче, бубайко, дечинки…“

Зараждане на дюлгерството в село Момчиловци

Тази песен била пята през сълзи от деца, ергени и младоженци, оставили родна стряха и поели пътя на печалбарството. Когато майсторите от Македония работели в селото и у Салих ага, имало наши момчета, които им помагали. Малко по малко и те се научили да градят.

Така дюлгерството се зародило в селото като приемствено от строителите на уста Митре. За начало можем да поставим края на XVIII век. Преданието сочи като първи калфи и калжии на уста Митре следните хора от Дерекьой: Никола Аврамов, Дечо Мержански, Митю Трампаджицки и брат му Петър, Тодор Янчовски и др.

След няколко години отново дошли българи от Македония да търсят работа в селото, но видели нови оградени къщи и запитали кой ги е градил, а селяните им казали: „Вашите чираци и калфи.“ Тогава те рекли: „Сами си докарахме вълка в овците, хайде да се махаме, тук за нас хлеб не остана.“

Да учиш дюлгерлък преди близо 200 години не било лесна работа

И оттам насетне строителите от Македония не дошли в селото. Всички къщи започнали да правят малкото местни дюлгери. Мъчно можем да кажем колко и кои от ония времена са били дюлгери в селото. Знае се обаче, че когато се строяла църквата, само главният майстор бил от Македония. Още със свършването ѝ отделните еснафи подарявали икони, кандила, мангали и др. в новия храм. В бракуваните кандила се намираха и надписи. Наред с овчарския и абаджийския еснаф се намери и кандило с надпис: „Ут дюлгерския иснаф“, с дата 1836 г. Ще рече, че дюлгерството е било известно мнозинство, щом от свое име е направило подарък.

Организирана група строители от Дерекьой е Лечовската група, която направо отишла в Марония и там е работила цял век. Останалите дюлгери ходили сами по селата в Гюмюрджинско, като работили през сезоните и пасели добитъците си.

Друга малка група от Дерекьой отишла в с. Исикьой и там се установила като зидари-строители. Тази групичка била от Чакъровския род – Анастас Чакъров, Панайот Чакъров, Георги Чакъров, Илия и Костадин Генчовски и др. Дълги години правили те на исикьовци къщи, воденици и впоследствие се заселили там. В Исикьой, Гюмюрджинско, има и до днес техни наследници.

Първите дюлгери в Горно Дерекьой (Момчиловци)

Мнозинството строители-дюлгери обаче се прикрепили към устовския прочут устабашия Йовчо Стаматевски и него работили чак до 1869 г. Йовчо бил прочут майстор, и неговите братя също, ползувал се с голям авторитет сред турското население в Кириленско и цялата околност. Без него турците не приемали никакъв майстор, а пък устовци били малко на брой и не можели да смогнат с цялата работа в района. Ето защо нашите дерекьойски дюлгери се прилепили към тази тайфа и много години работили заедно под устабашийството на Йовчо Стаматевски.

Редът и тертипът в тази тайфа бил много добър, честността на Йовчо се думала, хакът на деца и калфи се давал честно и навременно. С годините устовци намалели, а дерекьойските дюлгери се умножавали и почнали да вземат връх. Най-сетне остарял и Йовчо и се отказал от работата. Като верен негов помощник бил Стоян Аврамов от Горно Дерекьой.

Причините за образуване на голeми дюлгерски чети в миналото на родопското село Момчиловци

Дотогава Йовчо ръководил и дюлгерите, и еснафа в селото. В кондиката на дюлгерския еснаф през 1870 г. срещаме следната записка:

„Устабашнюв хак на Четак – 120 гроша
Мой хак Стуянув – 60 гроша
Чеуш Диму – 20 гроша
З уки маслу – 27 гроша
Осак“ – 30 гроша

От книгата „Миналото на село Момчиловци – Смолянско“ на свещеник Константин Канев

(снимка – Димитър Панайотов Кабасански – 1915 г.)