Той беше последният жител на село Гоздевица
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
Написах този текст преди няколко години. Днес Юсеин вече не е сред живите…
Село Гоздевица се намира в близост до изворите на река Арда. Разположено красиво в подножието на връх „Ком“, селото има около 30 къщи. До преди няколко десетилетия, жителите му са били близо 100 човека.
– Днеска няма с кой една дума да си кажеш, добре че са ми овчиците, та са тях да си кажа някоя дума
Това ми споделя бай Юсеин Хаджиев. Той е последния жител тук. Описва себе си като доктор, кмет, полицай. Останал вдовец преди две десетилетия, днес той гони 80-те си години
тази история е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук
– Останах сам тук, ама то е и опасно. Преди няколко години апаши ме обраха и ми взеха последните 40 лева от пенсията. Лош народ се навъди, да знаеш – споделя ми с къде на майтап, къде с горчилка
– Хубаво ви е селото – засрамен се опитвам да разведря разговора
– Бе то хубаво, ама кой да му се радва? Вие идвате с раниците, фотоапаратите. Снимате, гледате – хубаво. Хубаво ама като няма хора, хич не е хубаво. На празни къщи кой се радва?
Тръгвам за връх Ком. Там където този човек се е качвал вероятно стотици пъти. Гледал е пушещите комини, гледал е посевите по нивите, гледал е стадата. Ние няма да ги видим. Тях отдавна ги няма.
– Младеж, оглеждай се хубаво, че на някое кръстовище да не хванеш грешния светофар и да идеш в Гръцко!
Подбира си бай Юсеин няколкото овце и тръгва. Ще им разкаже за нашата среща, пак ще им сподели за самотата. Те са му дружинката. Единствената…
Това беше първата ми и последна среща с него. Разказа ми, че е последният жител тук, дали днес това е така не знам, иска ми се да не е…
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
