Борбата против гръкоманщината в Станимака в периода 1902-1903 г. – Ангел Кръстев
На 1 септември 1902 г. за директор на Станимашкото трикласно мъжко училище, което се помещава в къщата на Карааланови, е назначен Стою Шишков. Дотогава той е директор на училището в Чепеларе. Утвърден педагог и администратор, изтъкнат учен, той е един от най-авторитетните изследователи на Родопите. Стою Шишков идва в Станимака в един период на изостряне на българо-гръцката борба. Политическата и общинската власт са нестабилни. Гръкоманският елемент, възползвайки се от боричканията на политическите партии за власт, успява да вземе връх в общинското управление през 1902 г. използвайки различни машинации. Няма съмнение, че в града има нужда от една силна, популярна и обединяваща личност, която да сплоти и поведе интелигенцията към възраждане на българския дух, морал, традиции и култура. Още с идването си Стою Шишков се включва активно в обществения, просветен и културен живот на града.
През същата 1902 г. в средите на местната интелигенция се заражда идеята за изграждане на Българска гражданска дружба. Основно нейната цел е да обедини местната прогресивна мисъл в борбата и против настъплението на гръцкото влияние. От устава на дружбата се вижда, че той е заверен от съда през декември 1902 г., което ни дава право да приемем, че тогава е станало и нейното учредяване. На 2 декември 1903 г. с подобаващ водосвет и кратка реч е открит клубът с читалня и бюфет на дружбата.
Целта на Българската гражданска дружба е да „въздейства за материалното и културно издигане на обществото в града, да поддържа за членовете си бюфет с читалня и библиотека, да устройва сказки с научно-възпитателно, икономическо, културно, музикално и други знания за всички граждани“ – пише в списание „Родопски напредък“ от 1903 г.
Истинската задача на дружбата е да „подтикне националното съзнание, да очисти от плевелите икономическия и културен живот, да вдъхне любов и уважение към българщината в този град“.
От многобройните дописки в местния периодичен печат през следващите години се вижда, че Българската гражданска дружба успешно реализира своите цели, задачи и предназначение.
През 1903 г. една друго родолюбива организация активно работи за просвещение на българската общност в Станимака. Това е Ученолюбиво дружество „Родолюбие“, което на 9 януари свиква отчетно-изборно събрание, на което е избрано ново настоятелство, което включва председател – Стою Шишков, подпредседател Иван Стефанов и деловодител – Христо Германов.
Още на второто заседание на новоизбраното настоятелство, по идея на Стою Шишков се разглежда правилник за вътрешния ред на дружеството. Предприета е кампания за събиране на доброволни помощи, книги, списания и вестници за осигуряване на библиотеката.
През 1903 г. Стою Шишков, в съавторство с друг виден изследовател на Родопите, чепеларецът Васил Дечов започва издаването на списание „Родопски напредък“. Няма спор, че идеята се ражда между двамата титани на Родопа планина в Чепеларе, но в Станимака тя намира реализация. Списанието се печата в печатницата на Атанас Кишкилов. Градът се превръща в център на изследователска и популяризаторска дейност не само на Родопския край, но и на полските села в района.
Стою Шишков изпраща списанието в различни краища на света, в замяна на което в Станимака пристигат вестници от Одеса, Санкт Петербург, Белград, Цариград и списания от Варшава, Казан, Воронеж, Харков, Нови Сад, Сараево, Загреб, Берлин, от библиотеката на Оксфорд, Академията на науките в Прага и др.
Политиците в Станимака също са активни, макар по други поводи. На 8 април 1903 г., на заседание на местната Социалдемократическа, след обсъждане на възникналото разцепление в Централния комитет на БРСДП, е решено присъединяването към тесносоциалистическото течение, оглавявано от Димитър Благоев, Георги Кирков и Харлаков.
На 7 юли 1903 г. голям пожар пламва в Горни Воден. Той унищожава над 150 къщи. Една от версиите за палежа са разпри между българската и гръкоманската общност.