Историята на параклис „Успение Богородично“ в местност „Хайдушки поляни“, община Смолян – Смолянска духовна околия, Пловдивска епархия

06.03.20241627 Views

„Хайдушки поляни“ е историческа местност в Средните Родопи, намираща се на границата между областите Пловдив и Смолян. В близост е и главното било на рид „Манастирище“, което отводнява склоновете на върховете „Преспа“ и „Свобода“.

В миналото мястото е наричано „Имарет дере“, а тук е имало голяма страноприемница, приходите от която са се използвали за духовна дейност в Османската империя. Това си име, местността носи до 1972 г.

В началото на миналия век, тук са се разигравали много сцени от съпротивителната борба на българското население, а особено силна революционната реакция била в периода 1903-1913 г. В памет на всички революционери в местността е издигнат и паметник на преображенци-илинденци, в чест на участниците в Илинденско-преображенското въстание през 1903 год. Паметникът е построен през първата половина на 60-те години само в рамките на няколко месеца.

разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Четата, действала в този район е наброявала над 100 човека, а техен войвода е бил Пейо Шишманов (1876-1942 г.) родом от село Славейно, известно като люлка на комити. Техен знаменосец е бил Колю Шишманов, роден през 1880 г. също в Славейно.

Интересна е неговата история. Той бил също така и куриер, разнасящ революционната кореспонденция на опасната територия между двата гранични пункта – турския, намиращ се на връх „Курбанери“ 1864 м. и българския, намиращ се на мястото, където днес е построен паметника на илинденци.

Веднъж, преминавайки отново в тази опасна територия, натоварен с кореспонденция, касаеща революционното дело, Колю бил засечен от турските граничари и започнала престрелка. Виждайки, че няма шанс, храбрия комита се самоубива, за да не остане и най-малко съмнение, че може да предаде каузата. Турците занасят тялото му в село Славейно и питат дали някой го познава. Никой, включително и родната му майка не дава положителен отговор и с това турците губят всякаква нишка за бъдещо разследване. Още един героичен щрих от живота на бунтовните и горди Родопи.

Днес гробовете на двамата славни комити са от двете страни на параклиса.

„Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“, който може да поръчате тук

Историята на параклис „Успение Богородично“, намиращ се в най-югоизточната част на местността е изключително интересна. Според легендите тук се е намирал неголям скит, подчинен на Бачковския манастир.

Дълги години обаче, това било само устно предание, което поддържало спомена за духовния живот, който е кипял тук в миналото. Християнството, което изконно е имало своите корени, живот и история в района е било насилствено изкоренявано, а местните български топоними, били заменяни с турско-арабски такива.

Ежегодно тук се организира и землячески събор, който събра родовете от селата Момчиловци, Соколовци, Виево, Кутела, Манастир, Петково, Славейно. Тук се пеят традиционни песни, играят се кръшни хора, гайдите свирят, чеверметата се въртят.

Всичко напомня за сговора, братолюбието и коренът български, който въпреки ятаганите на поробителя е запазил своята жилава сърцевина и е оцелял през тези мрачни и наситени с кръв и легенди за юнаци векове. И този корен ще пребъде, защото всички изпитания на времето са гo калили и са го направили още по-плодовит.

тук може да поръчате указател „100 туристически маршрута в община Асеновград“

Всичко с историята на параклиса започнало, когато през 1925 г. жената на Пейо Шишманов – Султана, имала съновидение, в което и се явила Света Богородица и и казала, че тук е имало манастир и мястото трябва да се възстанови като Божи храм. Тя споделила своя сън с Васил (Чило) Чинков от село Славейно и двамата инициирали проучване на мястото, макар и съвсем непрофесионално.

Действително тук се разкрили каменни стени и гроб. Открити били и дялани от камък съдове за съхранение на изгорели свещи, които са запазени в параклиса и до днес. През същата 1925 година започнало строителството на първия параклис, който бил от дърво. През 1926 г. славейновци изкупили земите в местността и така реално параклисът щял да бъде на тяхна земя.

Официалното откриване на параклиса било на 28 август 1926 година. За освещаването пристигнали и свещеници от Станимака. Присъствал и арх. Боян Чинков, известен със своите сгради-шедьоври (негово дело са „сградата с орела“ и камбанарията на храм „Св. Богородица“ – Благовещение (Рибната) в Асеновград), които смайват със своята красота и модерни за времето си архитектурни форми.

През 1932 г. на мястото на дървения параклис бил построен каменен, а иконостасът в него бил изработен и зографисан в периода 1944-1946 г. от Никола Дангалов.

През годините мястото е обект на интерес от страна на поклонници, историци, родолюбци, краеведи и хора, интересуващи се от героичното минало от тази част на Родопите.

В днешно време десетки дарители, чиито имена са вписани в благодарствен списък в параклиса, са помогнали за благолепието на параклиса и за построяването на дървената камбанария и големия кът за отдих. Всяка година има поклонение до гробовете на двамата комити, на 15 август тук се освещава и раздава курбан за здраве.

–––––-

голяма част от информацията ми е разказана от внукът на Васил (Чило) Чинков, който носи неговите имена и към момента на разказа през 2015 беше на 85 години.