Историята на параклис „Успение Богородично“ в местност Хайдушки поляни, община Смолян – Смолянска духовна околия, Пловдивска епархия

„Хайдушки поляни“ е историческа местност в Средните Родопи, разположена на границата между областите Пловдив и Смолян. В близост се намира и главното било на рида „Манастирище“, от което се отводняват склоновете на върховете Преспа и Свобода.

В миналото местността била известна като „Имарет дере“. Тук се намирала голяма странноприемница, приходите от която били използвани за духовна дейност в Османската империя. С това име местността се наричала до 1972 г.

В началото на XX век районът става сцена на редица събития, свързани със съпротивителната борба на българското население. Особено силно се разгръща революционното движение в периода 1903–1913 г. В памет на участниците в Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. тук е издигнат паметник на преображенци и илинденци. Той е построен през първата половина на 60-те години, само за няколко месеца.

Четата, действала в този район, наброявала повече от 100 души. Неин войвода бил Пейо Шишманов (1876–1942), родом от село Славейно – известно като една от люлките на родопското комитско движение. Знаменосец на четата бил Колю Шишманов, роден през 1880 г., също в Славейно.

Историята на Колю Шишманов е особено интересна. Освен знаменосец той бил и куриер, който пренасял революционната кореспонденция през опасната територия между двата гранични пункта – турския, разположен на връх Курбанери (1864 м), и българския, намиращ се приблизително на мястото, където днес е издигнат паметникът на илинденци.

При едно от поредните си преминавания през тази опасна зона Колю бил натоварен с кореспонденция, свързана с революционното дело. Турските граничари го забелязали и започнала престрелка. Виждайки, че няма възможност да се измъкне, храбрият комита се самоубил, за да не допусне да бъде заловен и принуден да разкрие информация за делото.

Турците отнесли тялото му в село Славейно и попитали дали някой го познава. Никой не дал положителен отговор – дори родната му майка. Така те не успели да получат информация, която да насочи бъдещото им разследване.

Това е още един героичен щрих от историята на бунтовните и горди Родопи.

Днес гробовете на двамата славни комити се намират от двете страни на параклиса.

Особено интересна е и историята на параклиса „Успение Богородично“, разположен в най-югоизточната част на местността. Според местните предания тук някога се е намирал неголям скит, подчинен на Бачковския манастир.

Дълги години това било само устно предание, съхранило спомена за духовния живот, който някога кипял тук. Християнството, което от векове имало своите корени, живот и история в този край, било подложено на насилствено изкореняване, а местните български топоними постепенно били заменяни с турско-арабски названия.

Историята на днешния параклис започва през 1925 г. Тогава Султана, съпругата на Пейо Шишманов, имала съновидение, в което ѝ се явила Света Богородица и ѝ казала, че на това място някога е имало манастир и то трябва отново да бъде възстановено като Божи храм.

Тя споделила съня си с Васил (Чило) Чинков от село Славейно. Двамата предприели проучване на мястото, макар и без специални археологически познания.

При разчистването били разкрити каменни стени и гроб. Открити били и издялани от камък съдове за съхранение на изгорели свещи, които и до днес се пазят в параклиса.

Още през 1925 г. започнало изграждането на първия параклис, който бил дървен. През следващата година славейновци изкупили земите в местността, така че храмът вече се намирал върху тяхна земя.

Официалното откриване на параклиса се състояло на 28 август 1926 г. За освещаването пристигнали свещеници от Станимака. Присъствал и арх. Боян Чинков – архитект, оставил забележителни сгради в Асеновград. Негово дело са т.нар. „сграда с орела“ и камбанарията на храм „Св. Богородица – Благовещение“ („Рибната“), които впечатляват със своята красота и с модерните за времето си архитектурни форми.

През 1932 г. на мястото на дървения параклис бил построен каменен. Иконостасът в него бил изработен и зографисан в периода 1944–1946 г. от Никола Дангалов.

През годините „Хайдушки поляни“ и параклисът се превърнали в място, което привлича поклонници, историци, родолюбци, краеведи и всички, които проявяват интерес към героичното минало на тази част от Родопите.

Днес десетки дарители, чиито имена са вписани в благодарствен списък в параклиса, са допринесли за неговото благоукрасяване, както и за изграждането на дървената камбанария и големия кът за отдих.

Всяка година тук се провежда поклонение до гробовете на двамата комити. На 15 август, празника Успение Богородично, в параклиса се освещава и раздава курбан за здраве.

Ежегодно „Хайдушки поляни“ събират и родовете от Момчиловци, Соколовци, Виево, Кутела, Манастир, Петково и Славейно. Провежда се землячески събор, на който се пеят традиционни песни, играят се хора, звучат гайди и се въртят чевермета.

Тук всичко напомня за сговора, братолюбието и българския корен – корен, който въпреки тежките изпитания на историята е запазил своята жилава сърцевина и е оцелял през векове, изпълнени с кръв, страдания и легенди за юнаци.

Историята на „Хайдушки поляни“ е история едновременно за вяра, памет и съпротива. За хората, които са пазили спомена за духовното минало на това място, за онези, които са се борили за свободата, и за поколенията, които и днес продължават да се връщат тук.

––-

Голяма част от информацията за историята на параклиса и местността ми е разказана от внука на Васил (Чило) Чинков – носещ неговите имена. Към момента на разговора през 2015 г. той е бил на 85 години. Този личен спомен е особено ценен, защото съхранява сведения, предавани в семейството и местната общност от поколение на поколение.