Античната колона на гладиатора Виктор, която се намира в олтара на аязмото в храм „Света Богородица Благовещение“ (Рибната) в Асеновград
В олтара на аязмения параклис в храм „Св. Богородица Благовещение“ (Рибната) се намира антична колона. Ето и нейната история:
В стария храм-гробищен параклис, предшественик на „Света Богородица Благовещение“ е намерена четвъртита мраморна колона, където колоната е служила като стълб на Св. Престол. Колоната е около метър висока, дебела в краищата 55 см, а в средата около 40 см. На нея се вижда релефното изображение на гол атлет с препаска около кръста. В лявата си ръка той държи палмово клонче а в дясната си венец. Вдясно от него е изобразен гладиаторски шлем, а върху него птица, вляво се вижда ковчежето на гладиатора и легнал върху него лъв, който е обърнат към човека – символ на могъщество и слава. Това е сцена на кървава гладиаторска саморазправа, случила се в епохата на гладиаторските борби в Римската епоха, най-вероятно в периода III-II век след Христа. Барелефът е с височина от около 30 см, и е илюстрация към старогръцкият текст, който гласи следното:
„Аз, гладиаторът Виктор почивам тук. Отечеството ми е Солун. Погуби ме божеството, а не клетвопрестъпникат Пинас. Нека повече не се хвали. Аз имах другар по оръжие, Полиник, който уби Пинас, отмъсти за мене. Клавдий Тал постави този паметник от средствата, които Виктор остави“.
Необясними загадки в аязмото на храм „Св. Богородица“ (Рибната)
Тази надгробна колона красноречиво разказва за съдбата на този гладиатор, чиито гроб едва ли се е намирал в олтара на стария храм, макар че е намерена там. Най-вероятно е тя заедно с други каменни надписи и апликации е донесена от съседния Пловдив – единствения град в Северна Тракия, където с положителност е установено, че са се устройвали скъпи зрелища, чв това число и гладиаторски борби.
Вероятно на мястото на днешния храм „Света Богородица Благовещение“ е имало древно светилище, както в много от асеновградските храмове и параклиси. Николай Хайтов изказва мнение, че колоната е донесена тук, заради майсторската и изработка. Красивото изображение и най-вече надписът навярно са станали причина тя да заеме своето място в олтара на аязмения параклис.
В древността надписите и особено тези, които не са могли да бъдат разчетени са всявали дълбок религиозен респект, защото са били считани за магически заклинания. И именно това според Хайтов става и причина те да се озовават в повечето светилища и капища, които следствие на религиозния синкретизъм стават християнски сакрални места, като по този начин са се запазили и до наши дни.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
