ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Асеновградска духовна околияДуховностОбщина АсеновградПловдивска епархияХрамове

Камбанарията, камбаната и часовникът на храм „Успение Богородично“ в Асеновград

Според архитект Стоил Стоилов с камбанарията храма се сдобива през 1873 година или по-скоро през тази година се издейства разрешението за нейното построяване. Разрешение за изграждането и взима епитропът хаджи Василио Стамати.

Първоначално той изгражда параклис, в близост до кръщелната на храма, като го посвещава на първоапостолите св. св. Петър и Павел. Представлявал каменна сграда със свод от бигор. В последствие върху параклиса бива построена и самата камбанария. Това се случва 4 години по късно – през 1877 година.

В ранните векове на съществуването си храмът не е имал камбанария, защото османската власт не позволявала изграждането на такава. Църквата е ползвала едно дървено и две железни клепала, окачени на две плодни дръвчета в двора.

Камбанарията е била градена от брациговските майстори Ангел и Ванчо Драгови и Петко Димитров, както и от местни дюлгери. Висока е 16 метра и е пететажна. В първия и втория етаж е квадратна по план (4 х 4), градена е от добре обработен камък и бигор. От третия етаж преминава в разностранен осмостен. Строена е от плоски тухли – стар тип. Измазана е отвътре и отвън със станимашка вар. Изографисана е частично.

През 2004 година започва цялостното реставриране на стенописите по нея и в момента изцяло е изографисана. Куполът и е със скелетна конструкция, която е от добре обработен дъб.  Стълбището е еднораменно и е от родопски чам. Сводово покритите прозорци са декорирани с решетки, а куполът обшит с бакърена ламарина.

Камбаната е виенска изработка и на нея има надпис – „Св. Успение Богородично“ 1872 г. Тя е била поръчана още през 1871 година и е била закачена на дървено скеле, докато биват завършени параклиса и камбанарията.

Над входовата мраморна рамка от юг има надпис, на който личи името на ктитора на камбанарията: „Василио Стамати 1873 г.“.

Местното предание разказва, че когато освободителите – руснаци наближавали града, камбаната била без прекъсване три дни и три нощи като звънко е възвестявала свободата и възхвалявала генерал Дандевил.

В края на XX в. вътрешната дървена стълба е извадена отвън за да се освободи помещението за дарохранителница.

Интересна и особено голяма ценност на храма е неговият часовник на камбанарията. Виенската камбана и свързаният с нея часовников механизъм висели на дървено скеле, за да „мерят добре майсторите дължината на топузите му „. Именно този часовник отброява първите минути на Освобождението на 6 януари 1878 година, а църковната камбана със сладкия си глас посреща руските освободители. Местна легенда разказва, че когато руснаците приближавали край града водейки неспирни сражения по Северната родопска яка, камбаната три денонощия не спряла да бие.

 В последствие за часовникът се е грижил Кочо Георгиев Табаков (Кочо Табакиди), който е учил часовникарски занаят в Атина. Въпреки че потомците му, цитирайки самият Кочо казват, че този часовник е бил „най-лошият му „, той и сега може да работи, при условие че с манивела се навият двестакилограмовите му топузи с които да се движат старите му части. В последсвтвие за съхранение и поддръжка на стария механичен часовник се е грижил станимашкия сахатчия Тома Ламбрев.

Не е случайно и това, че циферблатите му не са към Метоха а са обърнали лице в друга посока – към дюкяните и към хановете обграждащи най-стария търговски център на града. 

Съвсем наскоро успешно приключи и дарителска кампания, която събра средства за възстановяване на часовника.