Бродещият призрак на сръбски войник край село Хвойна

Било преди близо век. Прадядо ми Атанас свалял трупи за къщата си в Хвойна от местността „Червена“. Каруцата, която карал не била пълна, воловете които я дърпали се движели спокойно. Край нея весело тичало малкото пале на дядо. Станало тъмно, но тогава да замръкнеш и да се движиш в нощите не било нещо необичайно.

Изведнъж воловете започнали да стъпват тежко, почти не можели да се движат. Малкото кученце започнало да скимти и да се овърта в техните крака, търсейки закрилата на дядо.

– Брех, мама му стара, какво става? – разтревожен се запитал дядо.

Погледнал назад. На края на каруцата, на един от дървените трупи видял фигура. Слаб, прегърбен човек с войнишки дрехи.

Дядо Атанас замръзнал на място. Отвърнал поглед и започнал да се моли.

– Богородице, спаси ме от дракусите. Моля ти се Богородичке! – редил молитва след молитва дядо.

Изведнъж, преминавайки през едно дере, сякаш воловете били освободен от невидима хватка и започнали да се движат свободно. Кученцето също се успокоило.

Погледнал дядо назад и на края на каруцата нямало никой.

– Мико, Мико, дракус видях, Мико – започнал трескаво да разказва дядо случката си на прабаба ми Мария.
– Къде бре, Начо? – попитала баба

Обяснил всичко дядо ми. Тогава баба Мария му казала.

– Тази местност, Начо, и казват „Сръбския гроб“. Говорят че има там убит войник. Сигурно неопято е човечето, та се мъчи и се показва на хората – казала баба.

 ––

Тази история е била разказвана на моята майка лично от дядо Атанас. Какви са били тези случки, какво е имало преди векове и десетилетия в Родопите никой не знае. Знае се само, че са необясними и са неизменна част от тамошния фолклор.

(снимката е илюстративна)