Имената на махалите в Родопите

В планината може да чуете различен изговор на имената на различните махали. В болшинството от случаите, те са кръщавани на фамилни имена, обикновено формирани от някакъв отличителен белег, бил той икономически, свързан с нечия анатомия, дефект или събитие.

В махалите, чието население е турско, имената са формирани по следния начин. Махалата на „онбашиите“ (вероятно тук е имало човек авторитетен или с власт), се нарича „Онбашлар“. Махала „Демиролар“, е свързана с думата желязо. Махала „Чакъролар“ пък е свързана с това, че вероятно жителите са имали сив или пъстър цвят на очите. Махала, която пък е свързана по някакъв начин с каракачаните е кръстена „Каракачанлар“. В топонимията на българските карти махалите са указани като „Онбаши“, „Желязковци“, „Чакъровци“. Това е погрешно дефиниране, тъй като сред турското население подобни фамилии няма.

В заключение може да се каже, че „-лар“ е „-те“. Те. „Онбашлар“ = Онбашиите.

В районите, където населението пък е изповядвало ислям, но пък е било българско, има интересно произнасяне на махалите.“Сираковци“ се изговаря „Сираковцах“, „Себиховци“ – „Себиховцах“ и т.н.

Всичко това, може да се намери като практика в Габровско, където може би ви е направило впечатление, че болшинството села носят името на различни фамилии. Ряховци, Драгановци, Боженци, Богданчовци, Бойновци и др.  

(снимка – махала Мутьовска край село Джурково, община Лъки)