История на Асеновград

Сред предпоставките за заселване на района на Асеновград от особено значение са: благоприятният климат, характерен за селищата от природопската яка, близостта на горите (източник на дървесина и дивеч), плодородните почви, щедро напоявани от реките Сушица, Мечка и Чая. 

Долините на реките са естествени пътища, по които е извършено проникването и заселването на първите земеделско-скотовъдни племена от източносредиземноморски произход през 7-6 хил. пр. Рождество Христово. Свидетелство за това са множеството праисторически селищни могили, възникнали в Тракия и Родопите. 

През 1 хил. пр. Рождество Христово северните склонове на Родопите около Асеновград и средното течение на р. Чая са населени от тракийското племе беси, за което свидетелстват откритите следи от древни тракийски селища и светилища. 

През 46 г. император Клавдий слага край на самостоятелното съществуване на тракийските племена и държави, включвайки ги в пределите на огромната Римска империя. Римската епоха в района на Тракия обхваща почти века. Римляните запазват съществуващата тракийска селищна система, но създават и селища от градски тип.

Останки от древни селища могат да бъдат открити в почти всички села около Асеновград. Селището се развива в сянката на големия античен град Филипопол, като споделя както неговите успехи, така и нещастията му. През 251 г., когато Пловдив е завладян от готите, земите около него също са опустошени, а селището край Асеновград е разрушено. По-късно то е възстановено, но вече не в равнината, а по северозападните склонове на планината, където местоположението му осигурява по-добра защита.

VI и VII век са белязани от силни славянски нашествия, довели до постепенното асимилиране на тракийското население и заселването на славяни в района. При създаването на Първата българска държава през 681 г. земите около Асеновград не влизат в нейните предели. Районът остава предмет на постоянни спорове между България и Византия, а владетелите му често се сменят.

Първият писмен документ, в който се среща старото име на Асеновград – Стенимахос, е Уставът на Григорий Бакуриани от 1083 г., издаден за основания от него Бачковски манастир. Следващите сведения са от времето на Втория кръстоносен поход, когато в писма на рицар до неговата любима се споменава градецът Станимако. Името се среща и в летописите на Третия кръстоносен поход (1189–1191 г.).

По-късно рицарят Рене дьо Три превзема Станимака. Той преживява тринадесетмесечна обсада в Асенова крепост, известна тогава като крепостта Петрич. Следващият владетел на крепостта е българският цар Калоян. След смъртта му през 1207 г. земите са завладени от неговия племенник – деспот Алекси Слав.

След Клокотнишката битка Родопите и Станимака преминават под властта на Иван Асен II. Той разширява и укрепва крепостта, а това събитие е увековечено чрез известния Асенов надпис, издълбан върху югозападния склон над външния крепостен вход.

Археологическите проучвания показват, че животът в крепостта води началото си още от дълбока древност, когато мястото е служело като тракийско скално светилище. По-късно крепостта е възобновена и преустроена по времето на византийския император Юстиниян I (527–565 г.). Разположена върху труднодостъпни склонове, тя е била достъпна единствено от югозапад, поради което именно там е изградена крепостната стена.

До днес са запазени големият водоем и крепостната църква „Св. Богородица Петричка“, която е сред най-добре съхранените части на крепостта.

След смъртта на Иван Асен II районът на Асеновград многократно преминава ту под българска, ту под византийска власт. Това продължава до 1344 г., когато девет родопски крепости, сред които и Асеновградската крепост, окончателно са присъединени към България.

През 1346 г., след падането на града под османска власт, Асеновград е ограбен и частично разрушен. За града научаваме и от писмо на Кирил Лукарис от 1628 г. По-късно известният пътешественик Евлия Челеби описва през 1670 г. града като оживено място с три църкви и около сто дюкяна.

Френският пътешественик Пол Люкас, посетил града през 1706 г., остава впечатлен от „чудесното вино“ и многобройните църкви, поради което нарича Асеновград „малкия Атон“.

Особено тежки за града са годините между 1793 и 1810 г., белязани от кърджалийските размирици. Тогава Асеновград е опустошен два пъти. Въпреки разрушенията, жителите му успяват постепенно да го възстановят. През 1819 г. поп Константин описва града като красива паланка със стари каменни църкви, новопостроени храмове, воденици, маслобойни, пазари и обширни лозя.

След Освобождението на България през 1878 г. Берлински договор оставя района в пределите на Източна Румелия. При обявяването на Съединението на България Станимака е присъединена към България.

През 1934 г. с Указ №2820 на Министерския съвет град Станимака официално е преименуван на Асеновград. През 2014 г. градът отбелязва 80 години от своето преименуван

ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев
из книгата „Град на вярата“