Бай Анастас (Тасо) от село Джурково

Днес ще ви разкажа за един от последните живи родопчани, които си спомнят преминаването на немските и руските войски през Родопите по време на Втората световна война. Спомня си ТКЗС-тата, спомня си стотиците жители на родопските села, спомня си легенди, разказани му от бабите и дядовците му.

Това е бай Анастас (бай Тасо), роден в началото на 30-те години на миналия век в село Джурково. Вече близо 90 години той живее в това село, помни неговите истории, а връстниците му в района на община Лъки са останали една шепа. Понякога сълза се търкулва по бузата му, говорейки с умиление за починалата си съпруга и една от двете му дъщери, понякога говори с омраза за самотата, която е обгърнала ежедневието му, както скреба обгръща и задушава плодоносно дърво.

разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Въпреки всичко, бай Тасо е невероятен оптимист и човек, който е пример за това, как всеки земен ден трябва да се изживява пълноценно. Създал е истински рай в градината си, лачената му жигула винаги е в образцово състояние, а с нея той ходи на минерални бани, на море, на пазар, на разходка или просто пътешества. Годините не му тежат, тежи му самотата, но и на това е намерил „колая“. Всеки ден е в хоремага на Джурково, където пийва с мярка любимата си мента, говори с хората, любопитства, разказва…

Завали ли дебел сняг, до горната част на селото водят само едни стъпки – стъпките на бай Тасо. Няма зима, която да го уплаши, няма работа, която да го затрудни, няма препятствие, през което да не може да премине.

Само самотата… Тая пуста самота….