Дали Интернет убива общуването?

Прави ми впечатление, как чрез социалните мрежи безвъзвратно си отива дребничката и малка форма на общуване. Онази, която ни кара да казваме „да“, „не“, „добре“, „зле“, „хубаво“, „лошо“.

Инженерите във фейсбук са измислили гифче за всичко. За настроение, за поощрение, за отношение. Лесно ни е, хоп едно копченце и готово. Какво да кажем пък за картичките по различни поводи. Цветница, Великден, Коледа, имен ден, рожден ден. То е водопад от картички с кое от кое по-помпозни пожелания. Ей, голяма работа е това фейсбук. Представяте ли си да зачета примерно 500 картички? И представяте ли си поне 1% от тях да са пратени с някакво отношение и да са специално писани? Аз не! Обикновено си пишем или се чуваме, а най-добре като се виждаме. Логиката на социалното общуване го изисква. SUPER!

Само че нещо май не е както трябва? Липсва ни човешкия диалог. Заприличали сме на онези ботове от Mirc-ата, които преди години отговаряха автоматично asl pls. В чисто човешки вариант това прилича на онези духовити „Сори“ и „Йес“ на майсторите от филма „Топло“. Без други думи, без жив диалог. SUPER!!

За пореден път моля, спестявайте си ползването на такива неща под публикациите ми, изпращането на виртуални картички, както и отбелязването на десетки хора в някаква публикация с бездушно пожелание. Душичката, буквичките, настроението, пък макар и виртуално. Те са важни. А ги няма!