Тодор Стоилов (1876-1963) – Родопски комита – д-р Иван Василев

Много от българите от родопските села активно участват в революционното движение за освобождението на Смолянския край. Един от тях е и Тодор Стоилов Карамарков. Роден е в село Славейно, Смолянско, през 1876 година, но е преселен в село Тополово. Син на поробен край, свидетел на много мъчения, той се посвещава на революционното дело. През 1901 година в се образува Славейновата чета, в която става четник и Тодор Стоилов.

Той бил строг и амбициозен четник, съзнателно изпълнявал всяка възложена му задача. През нощта срещу първи ноември 1903 година участва при бомбардировката на митницата на Каракулас с още 25 четници с главен войвода Пею Шишманов. Тогава се пеела песента:

„Горо ле, горо зелена и ти, водице студена, никогаш празна не седиш
Приимвай, горо, приимвай Пеюва верна дружина!
Утре ще през теб да мине и ще на Каракулас да иде митницана да си съсипе.“

С разрастването на комитетското движение в Родопите се засилва и гнетът над християнското население, особено след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.

Ето какво разказва Тодор Стоилов: „Моят баща Стоил бе воденичар. Често при него идваха и четници от четата на Пею Шишманов, в която бях и аз. Татко ни нахранваше и ни даваше някой провизии. Турците една нощ обсадили воденицата и недоволни, че не открили нищо в нея, го измъкват за да каже къде са скрити комитите. След няколко дни взех позволително от войводата и се отбих при баща ми. Той ми разказа за случката и със сълзи на очи ми продума: „Синко, живот за нас в селусу няма, да са махаме от тува, да бягаме!“. Така и направихме.

През 1906 година Стоил Карамарков се преселва в село Тополово със семейството си. Тук синът му Тодор Стоилов се оженва и започва да работи като зидар. Участва в строежа на църквата в Голямо Тополово и камбанарията на Малко Тополово. Дълги години е бил училищен настоятел и общински съветник. Починал е на 22 април 1963 година в Тополово, където е погребан.