Свещта не е основa на християнския живот

Свещта в православното християнство има периферна роля. Тя е неизменна част от богослуженията и от тайнствата. Тя е част и от поведението на миряните и то много, много съществена.

Ролята на свещта има чисто символен характер. Тя олицетворява светлината и чистотата на Иисус Христос. Освен това ни напомня, че както пламъкът се въздига нагоре, така и нашата молитва трябва да лети към Бога, изказана от нас в искреност и любов.

Свещите, както казах имат периферна роля и са чисто символен елемент в контекста на християнската обредност. Най-важното нещо е пост-изповед-причастие. Със свещ или без свещ, няма особено значение.

В България продаването на свещи се е превърнало в една от основните икономически възможности за съществуването на много голяма част от храмовете.

В Гърция няма служителки със сини манти в храмовете, които да продават свещи срещу съответната сума. Там има плотове със свещи и малък отвор, където да поставите своята „лепта“. Някъде (снимката е от манастир „Панагия Каламу“ над Ксанти) има фиксирана цена, другаде не.

Задължителността, регламентирана в чисто човешки елементи на взаимодействие, там, където основата е взаимодействие между човека и Бога, понякога смущава.

И като чуете: „Трябва да запалите толкова свещи – за този, за онзи, за вас, за кадем“, „Не палете от друга свещ, че ще вземете греховете на другия“ или „Свещта ми загасна, на лошо е!“, хич не обръщайте внимание. Християнство и суеверие не могат да живеят заедно.

Освен това е много важно да уважаваме духовенството.