Терминът „Екопътека“ и хаотичното му използване в България

Може да коментирате статията в нашия Viber канал

Тъй като напоследък темата е важна на фона на това, че масово се прилага терминът „Екопътека“, като много често не се познава добре смисловата концепция на този термин. Искам да направя няколко пояснения. Важно е да спомена, че моите разсъждения не са общовалидни и всеки има своята възможност за интерпретация. Казвам фактите.

– Понятието „Еко пътека“ и досега няма своята научна дефиниция с категоричност. Нека знаем, че в България има над 100 маршрута, обявени и самообявени като „Еко пътеки“. Някои от тях преминават из териториите на защитени местност и Национални паркове. Преминавайки през подобна територия, рестриктивните мерки са свели човешките дейности до минимум.

Старинен мост на река Фотинска край село Фотиново, община Батак

– Теренът на някои от еко пътеките е много сложен и за целта са решени с дървени мостове, стълби, парапети, метални въжета, наблюдателни площадки.

– Важно условие за създаването на еко пътеката е тя (или съпътстващата инфраструктура) да бъде изградена от екологични материали (което за мен е проблем, защото всичко това има нужда от постоянна поддръжка, а веднъж мине ли периода на мониторинг за усвояване на средствата и край. Всичко приключва)

– В България има немалко еко пътеки, които са охранявани с цел тяхното опазване.

Връх Баташки Снежник 2082 м. – Баташка планина, Западни Родопи

– Едно от задължителните условия за създаване на еко пътеките е тяхна интерпретативна функция. Да го кажем с други думи – да служи като учебник или помагало за информация, касаещи местните флора, фауна, защитени видове и територии (най-общо казано), чрез което ние да се запознаем с всичко описано.

В заключение мога да кажа, че спокойно наименувайте новите си маршрути „туристически“, защото „екопътека“ има добавената стойност, но има и своите задължителни компоненти като изпълнение.