Легенда за намирането на чудотоворната икона в Бачковския манастир
За това чудо се споменава през 1706 г. в пътеписите на френския пътешественик Пол Люкас. Когато посещава Бачковския манастир, монасите му разказали, че иконата дошла по чудесен начин от Грузия.
Съществува и друг вариант за появата на чудотворната икона, в който се разказва, че е прилетяла от светогорския грузински манастир „Иверон“, поради пренебрежителното отношение на монасите към нея. Според разпространена, но не изследвана версия, иконата е била поръчана от основателя на манастира Григорий Бакуриани и се съхранявала в храма на византийския град Карс. Самият Григорий тогава бил управител на (груз. тавад) този град. Фактът, че за нея не се споменава в списъка с даренията му за манастира, предполага, че иконата се появява в светата обител по-късно.
Бачковската Св. Богородица е сред иконите, за които се твърди, че е дело на самият апостол и евангелист Лука, който бил и художник. Той пръв изписал образа на Божията Майка и Младенеца в няколко варианта на дъски от масата ползвана на сватбата в Кана Галилейска. Това предание засилва голямата почит сред вярващите, с които се ползва Бачковската Св. Богородица.
Чудото с появата на иконата е изобразено върху една медна щампа изработена във Виена през 1807 г. и е част от обща композиция, илюстрираща тържественото литийно шествие от манастира към местност „Клувия“. Иконата е изобразена „кацнала“ върху скалистия връх в споменатата местност. Малко по-долу има двуезичен надпис, на гръцки и български език, който гласи: „Когато светата икона дойде от Грузия, намерена бе в тая пещера“. Надписът се отнася за т. нар. „второ“ намиране на иконата, когато била скрита през XIV-XV в. в тази пещера. По-важно е твърдението, че иконата е „дошла“ от Грузия.
Самата щампа е послужила за композиционна основа при зографисването на т. нар. манастирска „Панорама“. Тя се намира на северната стена на игуменарницата. Както на щампата, така и тук е представено шествието до „Клувията“. Наоколо са част от манастирските имоти с Метоха в Асеновград, църквата на Асеновата крепост, Костницата и околните параклиси. Горе, в десният ъгъл на фреската Ангел с разперени крили държи иконата върху висок скалист връх. Според ландшафта личи, че действието се развива в местността „Клувия“.
Друго чудо съпровожда „кацането“ на иконата. В основта на скалистия връх избликнала вода, която се оказала добра за пиене. И до днес този извор снабдява манастира и селото с вода.
Още едно чудо бил лумналият огън до скалния връх, който „направил нощта ден“. Две пастирчета брат и сестра съзерцавали три дни огъня. Те първи видели иконата и съобщили в манастира. Монасите начело с игумена направили тържествено литийно шествие и пренесли светинята в манастирския храм.
(част от книжката на Теодор Пеев „Чудесата на Св. Богородица Бачковска“)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
