Апостолът и Асеновград – бели полета в историята – Ангел Кръстев
Идвал ли е Апостолът в Асеновград? Посещавал ли е близките манастири „Св. Петка“ и „Св. Неделя“? Да се доверим ли на спомените и преданията, че е бил в Новаково, Леново, Тополово и Червен? Къде е истината и къде започва легендата? Толкова години са изминали, а все още нямаме отговор на тези въпроси.
Един от най-ранните документи, в който се споменава за посещение на Васил Левски в манастира „Св. Неделя“ е от Отон Иванов, съхраняван в народната библиотека „Кирил и Методий“. Апостолът пренощувал в стаята на поп Сава Катрафилов. В разговора помежду им се разбира, че не са чужди не революционните борби. Поп Сава доверява на Отон, че очаква Левски да пристигне: „Него ден бях пак в манастира, гдето пристигна и Левски и след дълги разпити закле ни Левски“.
За посещение на Апостола в Араповския манастир „Св. Неделя“ Отон Иванов отново споменава в писмо до асеновградския учител Христо Шипков през 1912 година, в което четем: „Левски никога не е стъпвал в Станимака, а само веднъж бе дошъл в Араповския манастир до учителя поп Катрафила“.
За идването му в манастира „Св. Неделя“ разказва йеромонах Йосиф: „През 1906 година постъпих като прислужник при йеромонах Викенти, игумен на манастира „Св. Неделя“. Често слушах дядо Викенти да разправя, че Васил Левски тайно много пъти идвал и се укривал тук, че след като е преспивал в манастира и след престоя му тук, е отивал в манастира „Св. Петка“.
През 1936 година местният вестник „Родопско ехо“ в броя си от 17 февруари съобщава, че „в манастира „Св. Петка“ са намерени ръкописи, в които се пишело за четири посещения на Васил Левски и открити три негови скривалища“. По разказите на бившия игумен на същия манастир йеромонах Никифор, дяконът Левски един ден посетил манастира, за да се образува комитет между братята, които били от разни краища на България. Турските власти дочули за посещението му, претърсили манастира, но не открили Апостола, който бил в манастирското скривалище. После Левски заминал за село Червен, където в дома на Никола Добриков събрал по-будните селяни, но не успял да образува комитет. За посещението на Левски в манастира „Св. Петка“ и Асеновград разказват в спомените си потомци на известни дейци от града.
Сведения за посещение на Левски в село Новаково има от потомците на поп Ангел Чолаков, от който научаваме, че той е посетил техния дом и е образуал революционен комитет. Темата Васил Левски и Асеновград през последните две-три десетилетия многократно се появява на страниците на периодичния печат в града и Пловдив, както и в списание “ Родопи“.
За посещение на Левски в манастира „Св. Петка“ пише и Николай Хайтов в книгата „Асеновград в миналото“, както и в статия в списание „Родопи“ от 1973 година, озаглавена „Левски в Родопите“. Писателите Георги Пашев и Васил Димитров пишат за посещение на Левски в Родопите. Апостолът тръгнал от Пловдив с учителя Христо Крумов, минали през Станимака, Араповския манастир, а след това отишли в село Павелско. Интерес представлява сведението, което дава хасковлията Георги Минчев в писмо до Стоян Заимов, в което се съобщава, че революционни комитети са основани в Новаково от поп Ангел Чолаков, в Леново – от поп Манол Тенев. През септември 1872 година Левски образувал революционен комитет в Хасково. Хасковският краевед Борис Колев изказва мнение, че след напускането на Хасково Левски е минал по пътя Минерални Бани – Искра – Леново – Новаково – Червен – манастира „Св. Неделя“. Често срещам мнението, че Апостолът е заобикалял нашия град поради предателството на местните гърци. А това веднага изключва сведенията за идването му в града. Знае се, че през този период борбата с фанариотщината се засилва. Може ли да се приеме тезата, че поради силно изразения гръкомански характер на града Левски го е заобикалял? Този процес се отнася и за Пловдив, но той неколкократно посещава града и образува комитет.
В произведението си „Атанас Узунов и Тракийското съзаклятие“ Стоян Заимов ни съобщава, че Атанас Узунов избира за свои помощници Георги Данчов, поп Минчо Кънчев, дякон Викенти, даскал Киро (Сава) Катрафилов и още двама. И четиримата са тясно свързани с манастира „Св. Неделя“. Може ли те да не са имали среща с Апостола в манастира? Освен това, през онези години манастирът е посещаван от много чирпанци, хасковлии, хора от Първомайско. При строежа му, при изографисването на църквата, при откриването на училището в манастира много голяма помощ оказват пловдивските първенци. С голяма част от тях Левски е поддържал връзка.
Имаме пълно основание да приемем, че манастирът „Св. Неделя“ е през седемдесетте години на XIX век се превръща в център на възродения български дух, в център на борбата срещу османското иго и гръцката фанариотщина. Това се потвърждава от много факти и дейци, свързани дълбоко с революционните борби. Подсилва се мнението, че не е възможно Левски да не е проявил интерес, да не е имал нужда да посети манастира.
