Левски в село Леново – Атанас Лазовски
Илия Стоянов Джингозов живял до 1927 година. Той обичал да подчертава: „С две години съм по-голям от Левски, а с Любен Каравелов сме набори“. От него Христо П. Кюркчиев беше слушал и помнеше много неща. На 22 септември 1977 година за пръв път чух от него и записах в бележника си, че Васил Левски е посещавал Леново.
Апостола слезнал от „Чардака“ (гора над Леново). Носел бохча. Било пролетно време, листата на дърветата били още крехки и меки. Непознатият мъж спрял на сянка под една черница, късал листа от нея, дъвчел и поглъщал. Това учудило хората, които били наблизо и го наблюдавали. Казал им, че от три дни не е слагал хляб в устата си. Търсел попа. Завели го при поп Манол Тянев. До вечерта всички по-будни хора били поканени да се съберат в църковния двор. По това време старейшина (мухтар, кмет) на Леново бил бащата на Илия Джингозов – Стоян Джингозов.
На събранието леновци разбрали, че сред тях е известният вече в цялата империя Васил Левски. Слушали неговото омагьосващо слово. Годината била 1871-ва, Апостолът казал, че навсякъде из България се сформират революционни комитети, че цялата страна се готви за освобождение чрез всеобщо въстание. В Леново нямало нито турци, нито гръкомани. Тук можело без особени рискове да се подхване делото масово…
Комитет обаче не бил образуван. Хората не били предварително подготвени за такова начинание.
До края на живота си Илия Джингозов не можел да забрави впечатлението, което оставил у него великият мъж. Дядо Тоско се опитваше точно да повтори думите на своя калеко (Илия Джингозов водел сестра на дядо му): „В очите кат’ та погледне, не се издържа, не можеш да го гледаш дълго. И един образ хубав!… А ръките му – дебели, силни…“.
Никола Димитров Запрянов, правнук на свещеник Манол Тянев, беше запомнил от баба си Вълка разказ за второто идване на Левски в Леново. Преследвала го потеря. Знаел вече къде е къщата на свещеник Манол. Тъкмо попадията Каня била подредила двадесетте хляба (някогашните едри самуни) и мъкнела дърва да пали фурната. Тази фурна на всички правила впечатление с огромните си размери. Жената мигом разбрала каква опасност грози Апостола. Тя била тренирана за подобни ситуации, защото къщата им неведнъж била нападана от турци и разбойници. Без да се суети, тя накарала Левски да влезне във фурната, бързешката натрупала пред отвора клечорини и ги запалила. Свещеник Манол пък яхнал коня си и бавно го подкарал натам, откъдето трябвало да дойде потерята. Тя наистина скоро нахълтала в селото, насочена право към неговата къща. В цялата Хасковска нахия се говорило за трима „папаз комити“ – единият от тях бил свещеникът на Леново. Манол Тянев отсякъл да е виждал бягащ човек, даже се обидил, когато водачът заявил, че Левски се е скрил именно в неговия дом.“
Елате да видим, да попитаме и попадията, може пък и аз да съм окьоравял?! Чужд човек да влезе в двора ми и да се разминем?…“
Попадията вече била успяла да сложи в буйния огън няколко загаснали главни от предния ден. Те димели, сякаш току-що са били извадени от нагорещената фурна. А тя изнасяла от кухнята още една панакода със самуни – уж вече ще ги мята … „Търсете…“, рекъл свещеник Манол. Търсили навсякъде и никой не допускал, че Левски може да е в пещта. Свещеникът накарал попадията да си остави работа и да почерпи с ракия неканените гости.
В един от следващите дни, при повишена бдителност на османската власт, Левски свикал местни дейци в Брягово, Искра, Новаково не както при първото си идване в Леново, но можем да бъдем сигурни, че и сега за всичко той е разчитал на свещеник Манол. Скоро се намери и документ, който потвърждава, че този многозаслужил възрожденец от Леново наистина е бил близък съратник на Васил Левски. Ще припомня освен това, че в книгата си Иван Унджиев установи по комитетската кореспонденция, че Апостола по това време – късната пролет на 1871 г., действително се е намирал в Тракия. С други думи, опазените до наши дни предания в Леново не са лишени от историческа достоверност.
(снимка – картина на Иван Табаков „Васил Левски създава таен революционен комитет“ – източник)
